Това име ми дойде съвсем неволно на езика. Селището се ползва с популярност, защото там е основан най-прочутият мохамедански орден от ново време. Но там мюдюр няма и никога не е имало. Аз си прикачих тая титла, за да направя впечатление на такалеха. Кой и какъв бях в действителност, не биваше да му казвам по понятни причини. Една неистина в подобен случай е по-малко престъпление от една откровеност, с която човек не само може да се превърне в самоубиец, но да заложи на карта и добруването или даже живота на други хора.
— Никога не съм чувал нещо за това селище — рече Шедид пренебрежително. — Твоето мюдюрие сигурно е страшно изпогризано от мравките!
— Аллах да ти прости невежеството! Нима никога не си чувал за сихди Сенуси?
— Дано Аллах те издупчи! Как можеш да оскърбяваше един благочестив вярващ с тоя въпрос! Всичко живо по земята знае, че сихди Сенуси беше най-великият пророк, проповядвал словото на исляма. Известни ли са ти поселищата Сивах и Ффарафрах?
— Разбира се!
— Те блестят като звезди сред останалите поселища на земята, защото там се намират висшите училища, в които са били образовани учениците и младежите на сихди Сенуси.
— Това знаеш, а пък не ти е известен Джарабуб, който сияе още къде по-ярко? В Джарабуб беше седалището на сихди Сенуси. В Сивах и Фарафрах се намират само неговите училища. Всичките тия три заселища се числят към моето мюдюрие. От тях блика най-чистата светлина на исляма, пред която сенките на всички лъжеучения отстъпват. Моят дом и този на сихди Сенуси имат една обща порта. Ние живеехме, докато Аллах не го повика при себе си, под един покрив и поехме от един и същи мех. Кажи ми сега кой стои по-високо — ти или аз? Горко тогова, който откаже да ме поздрави! С него ще се случи същото като с хулителя, за когото сто и четвъртата сура казва: „Наистина той ще бъде хвърлен в Джехеннема Хутаме38!“39 А Ел Хутаме е „огънят от Аллах възпламенен“, който ще връхлети клеветниците и охулниците. Продължавай сега да се перчиш, о, Шедид, който не си нищо повече от слугата на един човек!
Тогава той накара камилата си да коленичи, слезе и се поклони дълбоко.
— Позволи слънцето на твоето опрощение да изгрее над мен, о, мюдюр! Аз все пак не можех да се предугаждам, че ти си бил приятел и спътник на светия Сенуси. Вашият орден ще обхване целия свят, а пред могъществото ви ще се прекланят всички люде, що са се родили и тепърва ще се родят. Как да наричам твоя млад спътник?
— Броят на неговите години не възлиза на много, но достойнствата на духа му вече са го направили прочут. Той получи образование във висшето училище на Фарафрах и тръгна с мен, за да накараме блясъка на нашия орден да засияе и по тези земи. Той е катиб40. Така го наричай!
Ето това щеше да е роля за Селим, разказвачът на небивалици! Той естествено веднага щеше да дръпне някоя възпламенителна реч, преливаща от самохвалство. Бен Нил обаче само каза с достойнство:
— Ти прегреши спрямо нас, защото не ни познаваше. Ние ти прощаваме.
Че той като мохамеданин потвърди неистините, които бях изрекъл, показа колко ме бе обикнал. Такалехът се намираше във видима раздвоеност. Личеше му, че много му се ще да лагерува в наша близост, но това не се съвместяваше с дълбокото уважение, което смяташе, че ни дължи. Той погледна към кервана си, който междувременно бе спрял назад.
— Ние се канихме до утре да почиваме на това място. Но май ще трябва да потърсим друго, защото все пак не смеем да бивакуваме близо до толкова свети хора.
— Пред Аллах всички хора са равни. Разрешавам ви да заемете място тук до нас — заявих аз.
— Благодаря ти, о, мюдюр, и те уверявам, че моите хора ще бъдат благоговейни слушатели на вашите слова.
— Не мисли, че ще ви държим проповеди. Всяко нещо си има своето подходящо време и място. Словото може да протича из устата само когато духът във вътрешния мир е могъщ.
Не можеше и да ми хрумне чак пък на мохамедански апостол да се правя. Бях възнамерявал да направя впечатление, нищо повече, и това ми се бе удало, както удостоверяваше промененото държане на такалеха. Независимо от дълбоката си почит той впрочем ме отблъскваше по такъв начин, че на драго сърце бих го натирил надалеч. Чертите му бяха правилни, а гласът му беше с плътен, благозвучен тембър, фактът, че въпреки това ми беше толкова неприятен, се дължеше не на външни, а на вътрешни причини, за които аз самият не можех, наистина, да си дам сметка.
Шедид махна на хората си да приближат. Не бяхме се излъгали. Бяха точно толкова души, колкото от далечината бяхме преброили. Сега можехме да различим, което преди туй през тръбата не бе било възможно, и половете. С други думи половината от пешеходците са жени и момичета. На всички, както сега забелязахме, вързаните ръце бяха скрепени към едно дълго въже — те бяха пленници.