— Не знам какво да правя. Аз не желая да те подозирам, а ти не можеш да се удостовериш. Но мога по два начина да отстраня съмнението си. Ще се съгласиш ли?
— Първо се изрази по-ясно!
— Ти чу, че оня ефенди бил силен мъж. Бори се с мен, за да узная дали притежаваш силата, която той уж имал.
Това, разбира се, беше хитрина от страна на такалеха, която не можеше да му донесе никаква прослава. Добрият човечец, изглежда, не считаше за възможно, че някой здравеняк ще вземе да се престори на слабак. Аз щях да се съглася на поканата му, ако не биваше да пазя честта на моя мним сан. Ето защо се поколебах:
— Казваш, можел съм двойно да се удостоверя, най-напред чрез двубой с теб. Само че ние сме тръгнали да проповядваме, а не да се бием. Сравни твоята фигура с моята! Пожелая ли да се боря с теб, ще претърпя поражение. Това е сигурно.
— Не всякога зависи само от фигурата.
— Да — пригласи Амр. — Другоземният ефенди също не притежавал, както разбрах от Ибн Асл, фигура на исполин и все пак имал физическа сила, за която никой друг не е дорасъл. Ако ти си оня гяур, то навярно ще можеш да надвиеш Шедид. Не го ли победиш, то това ще е доказателство, че не си ефендито.
— Така е — ухили се Шедид. — Ако имаш чиста съвест, бори се с мен! Не го ли сториш, ще приема, че се боиш да не се издадеш с телесната си сила. Значи решавай!
Верен на ролята, която трябваше да играя, аз се изправих, наистина, сякаш съм готов, ала изразих съмнение:
— Ако хората в Джарабуб узнаят, че съм се борил и съм бил победен, почитта, която трябва да изисквам, в по-голямата си част ще бъде изгубена.
Тук моят хитър Бен Нил умно ми се притече на помощ.
— Кой ще го издаде, о, мюдюр? Сигурно никой от тези мъже няма да дойде някога по нашите земи, а на моята мълчаливост можеш да разчиташ.
— Ти го чу — реше Шедид. — В случай че те надвия, достойнството ти няма да пострада. Това двоумение значи е необосновано и аз те приканвам още веднъж да се решиш.
— Е добре, нека бъде тъй. При какви условия ще се проведе борбата?
— Сваляме горните си дрехи и се обгръщаме. Който от нас вдигне другия от това положение и после го тръшне, той е победителят. Съгласен ли си?
— Да, нямам нищо против — отвърнах аз, сваляйки като него хайка си.
Бях решил да се оставя Шедид да ме хвърли. Но пък и не биваше да му окажа прекалено малко съпротива, тъй като това щеше да възбуди подозрението му.
Застанахме в готовност. Такалехът пристъпи към мен и ме обгърна с могъщите си ръце, а аз обвих моите около него. Сега опита да ме повдигне. Аз му оказах съпротивата на силен мъж. На два пъти ми отлепи краката от земята, ала за мен не бе трудно да придобия отново земята. На третия път обаче той събра всичката си сила, пресегна се, държейки с лявата ръка горната част на тялото ми, с десницата към бедрата ми, така че ме изправи до хоризонтално положение, и после ме положи на земята. Позволих това да се случи, хранейки убеждението, че само да бях поискал, щях да сторя същото с него.
— Мюдюрът не е слаб — рече исполинът. — Той притежава доста голяма сила, но тя не е изключителна.
— Знаех си аз, че ще бъда победен — заявих, като се изправих. — С мъж като теб не мога се меря. Аз загубих.
Същевременно давах вид, сякаш от напрежението съм останал без дъх.
— Да, на два пъти ти се удаде да достигнеш отново земята. Затова и сега гърдите ти се повдигат и спадат, като да си търчал дълго време в галон. Първото изпитание ти издържа. Сега ще се заемем с второто.
— Какво ще е то?
— Имало християни, дето познавали Корана, ама така изцяло наизуст, както един мюсюлманин, никой гяур не може да го научи. Аз съм убеден, че един неверник няма да може да повтаря правилно сурата Ел Кяфирун41, ако човек му я изрича. Известна ли ти е?
— Да.
— И би съумял да я издекламираш без грешка?
— Може би, ако ми я рецитираш правилно и ясно.
Не беше необходимо да ми я подсказват, защото я знаех наизуст. Тя е сто и деветата сура на Корана и била спусната на Мохамед, когато неколцина араби поискали от него да почита в продължение на една година техните богове, след което те щели също толкова дълго да се кланят на неговия бог. Тя е къса, състои се само от няколко аета, но поради техния своебразен словоред, не е лесно да бъде казана наизуст дори от един арабин. Ето защо се употребява в случаи, когато срещу някого се таи подозрението, че се е напил, тъй като за един пиян е невъзможно да я изкара докрай без запъване. Шедид допускаше същото и с един християнин.
— Ще видим! — рече той с усмивка на превъзходство. — Аз ще я изричам преди тебе. Впрочем ти вече се издаде, като поиска да ти я рецитирам преди тебе. Един добър сенуси, на това отгоре мюдюр, един изтъкнат член на това братство, трябва непременно да може да каже сурата по памет, без предварително да я чуе.