Такалехът се нагласи, наведе глава, издигна ръце и подхвана:
„С името на Всемилостивия и Милосърден Аллах! Кажи: О, вие, неверници!
Аз не се моля на този, на който се молите вие! И вие не се молете на този, на когото аз НЕ се моля. И аз никога няма да се моля на този, комуто вие НЕ се молите.
И вие се молете… не се молите на този, на когото аз не… на когото аз се моля.
Вашата вяра е за МЕН, а моята… моята… моята… моята вяра не… не… не…“
Той спря посред аета, защото осъзна, че е объркал. Изключвайки сбърканите изречения, той вече на два пъти беше употребил отрицанието НЕ и веднъж местоимението МЕН, където „не“ не се съдържаха в сурата.
— Е-е? — ухилих се аз. — Да не би да не си мюсюлманин или пък си фиркан?
— Ни едно от двете! — викна Шедид ядосано. — Тая сура наистина е най-мъчната. Ти като сенуси обаче непременно трябва да можеш да я кажеш без запъване!
— Че ще съумееш ли пък да прецениш дали допускам грешки? Та ти самият не успя да се справиш, а онова, което човек иска да провери, нали трябва самият да може и умее.
— Знам си я аз сурата, ако и да не мога да я изрецитирам без запъване. Значи говори!
Аз изпълних подканата, като заговорих толкова бързо, че неговото ухо надали беше в състояние да ме следва:
„С името на Всемилостивия и Милосърден Аллах! Кажи: О, вие, неверници!
Аз не се моля на този, на който се молите вие! И вие не се молите на този, на когото аз се моля. И аз никога няма да се моля на този, комуто вие се молите. И вие никога няма да се молите на този, на когото се моля аз. Вашата вяра е за вас и моята вяра е за мене.“42 В превод тази сура звучи само претоварено, на арабски обаче нещата стоят другояче. Спрежението на глагола „ихти-рам“ (моля се) е толкова особено, че наистина е мъчно да не се смеси потвърждението с отрицанието и първо лице единствено число с второ лице множествено число. Когато свърших, Шедид заяви:
— Вярно, той го може, толкова бързо и без ни най-малкото запъване! Няма как да е неверник!
— Но — вметна Амр твърдоглаво, — иде ми на ум чутото от Ибн Асл, че поганският ефенди знаел арабския и Корана така хубаво, сякаш бил роден тук при нас и учил при най-добрия мудеррис43 в Кахира. Внимавай! Не произнасяй преценката си прибързано, защото въпреки всичко би могъл лесно да се излъжеш!
— Мислиш ли? И как би трябвало още да го поставя на изпитание?
Това звучеше опасно за мен. Тоя пратеник наистина бе на твърдото гледище, че аз съм ефендито. Под негово влияние доброто мнение, което Шедид сега, види се, имаше за мен, лесно можеше да се превърне в противоположното. Беше препоръчително това да не се изчаква. Ето защо се правих на разгневен.
— На още изпитания? Хич на акъла не ми идва! Знаеш ли какво означава един мюдюр на Джарабуб? Аз стоя високо над теб. Въпреки това благоволих не само да се боря с теб, ами да казвам наизуст и сурата Ел Кяфирун. Това беше повече от достатъчно. Трябва ли и още да се унижавам пред вас? Не! Който оскърбява по такъв начин един мюдюр на Сенуси и един катиб на това благочестиво братство, той не бива да очаква, че ще му се позволи да съзерцава дълго ликовете на такива люде. Ние бяхме гостоприемни с вас и ви разрешихме да се настаните в наша близост. Но сега напускаме това място и ви обръщаме гръб, за да…
— Не, няма да го сторите! — извика, пресичайки ме, Амр. — Ние няма да ви пуснем да тръгнете!
— Няма? — Попитах аз, като го изгледах надменно и отгоре надолу. — Как се каниш да ни попречиш да си тръгнем оттук?
— Ще ви задържа със сила!
— Искаш да посегнеш на мъжете на Аллах?
— Да. Сядай!
Амр протегна ръка, за да ме натисне надолу. Аз отстъпих крачка назад и го наругах гръмогласно:
— Стой, непредпазливецо! Да ти запратя ли клетвата, под която тялото ти ще изсъхне, а душата ти ще залинее? Ако искаш да пробваш дали в ръцете ни е дадена Ла’нет Аллах44, то нямам нищо против. Но ти казвам, че твоят живот после ще бъде ужасен, а краят ти — изпълнен със страхотии. Който иска да ни задържи, нека ни спре! Чия ръка ще дръзне да ни досегне?
Огледах се околовръст. Всички мълчаха и стояха или седяха неподвижни, изплашени не само от думите ми, но вероятно много повече от тона, с който бях говорил. Отидох до храста и развързах камилата си. Бен Нил стори същото със своята. Възседнахме животните и ги вкарахме във водата, без на никой да хрумне да ни попречи или дори само помоли да останем тук. Нито една дума не бе казана, нито един вик за сбогом не прозвуча зад нас. Но аз бях радостен.