— Салам, я Вели ел кебир ел машхар! (Привет, о, велик, прочут светецо!) — изрекох. — Радвам се да те срещна тук и се надявам, че ти също се чувстваш щастлив да зърнеш моя лик.
— Бъди проклет! — процеди старият полугласно, без да отваря очи.
— Ти се обърка. „Бъди благословен!“ искаше да кажеш, защото зная колко голямо е било желанието ти да ме видиш. За съжаление то щеше да е гибелно за мен, защото ти се канеше да застреляш асакерите на Рейс Ефендина, а на мен да отрежеш езика и ръцете, за да ме продадеш сетне на най-свирепия негърски княз.
— Той е всезнаещ! — изплъзна се на Абд Асл. Беше отворил очи при отправянето на този възглас към спътника си. Оня се блещеше в мен с поглед на удивление и смъртна ненавист. Аз му кимнах свойски.
— Ти имаше пълно право, като каза, че скоро пак ще те видя и ще те опозная. И ето че само след толкова късо време, макар да се тъкмеше да вървиш в Ел Фашер, ние сме отново един до друг. Аз съм във възторг от срещата, понеже тя е доказателство, че правилно съм те преценил. Ти изнамери идеята да ми бъдат взети езика и ръцете и не се мамиш, ако храниш радостното убеждение, че няма да те лиша от благодарността си.
— Изобщо не те разбирам! — процеди той. — Защо ни нападнахте? Какво бихте могли да докажете против нас? Аз изисквам да ни развържете.
— Желанието ти ще бъде драговолно изпълнено, и то в мига, в който бъдеш предаден на палача.
Мнимият дяллаб направи трескаво движение на несъгласие и отвори устни за отговор, само че аз не го оставих да стигне дотам.
— Не се пали и не си давай труда! Ти си прекалено глупав, за да ме измамиш. Още не беше слязъл от камилата, когато дойде днес при нас, и аз вече знаех що за птица си. Знаеш ли баснята за бакка3, която искала да надхитри бу хусаин4?
— Какво ми влиза в работата тая басня, дето е известна на всяко дете? — сопна ми се оня.
— Твърде много, защото приличаш на тази бакка със скимналата ти щура идея да ме преметнеш. Как можеш ти, чиято кратуна не съдържа и грам мозък, да допуснеш, че ще ти се удаде да ме измамиш! Ти и да надхитриш един немски ефенди! Твоята работа е досущ като в баснята за бакката, която дръзнала да се мери с бу хусаин.
Беше си малко перчене от моя страна, дето ги приказвах така на едро, ала един по-малко високомерен начин на изразяване нямаше да постигне своята цел. Резултатът не закъсня, защото той кипна:
— Как може някакъв си гяур да се надува по тоя начин пред един истински вярващ! Ако беше толкова умен, както се изкарваш, то отдавна да си се отказал от твоята лъжлива вяра. Снеми ни веднага вървите, които си омърсил с ръцете си, иначе…
— Мълчи! — пресякох го аз. — Само не смей да ме заплашваш, че ще ти отговоря с камшика! Когато кучешка измет като теб залае, получава удари. И щом толкова малко схващаш сегашното си положение, че се осмеляваш да изискваш, наместо хрисимо да молиш, то ще те накарам по такъв начин да го опознаеш, че надменността ти набързо ще премине!
— Няма да го извършиш, защото аз съм шейк! — противопостави се досегашният дяллаб.
— Ха! Някакъв си жалък там бедуински шейк е хич нищо пред мен. Впрочем ти твърдеше, че си търговец, а покрай другото си и член на банда убийци. Като такъв и ще бъдеш третиран.
— После горко ти! Ти ще бъдеш изгубен, защото моето племе ще унищожи всинца ви!
— Какво, тоя серсемин има наглостта да те заплашва, ефенди? — изръмжа Бен Нил, който бе приближил и чул тези думи. — Да му затъкна ли разпуснатата зурла?
— Стори го!
Бен Нил го обърна с крак, та гърба му да дойде отгоре, и измъкна камшика от пояса. Аз се извърнах. Очите ми се възпротивяваха да станат свидетели на назидателния пердах.
Ала ушите все пак ми подсказваха, че Бен Нил дава простор на гнева си по начин, който не оставя нищо повече да се желае. Междувременно аз дадох на другите указание да откарат пленниците и животните при извора. Когато това стана, там бяха отведени и нашите камили.
Изворът се намираше на място, от което хората бяха отстранили дърветата и храстите, за да се отвори мегдан за бивакуване. Пространство имаше достатъчно и водата също беше в изобилие.
Асакерите бяха направили добра плячка и следствие на това се намираха в отлично настроение. На всеки се падаха камилите, оръжията и разните там неща поне на трима пленници. Аз не предявих претенции за нищо. Бен Нил последва примера ми, макар да си беше един беден дявол. Когато го попитах за причината на отказа, той отговори:
— Защо ти самият не вземаш нищо, ефенди? Това само от доброта към асакерите ли е, за да получат и твоя дял? Или е гордост? От теб знам, че ратниците от франкските страни не вземат плячка. Аз също отказвам да приема предмети, които са се намерили в мръсните ръце на тези кучи синове.