Това свидетелстваше за честни принципи и той заслужаваше да му отвърна с едно почти приятелско отношение.
Трябваше да се погрижим пленниците да ни останат гарантирани. Те бяха взети по средата и зорко държани под око. За през нощта бяха предвидени стражи. Сега беше още ден, но можехме да очакваме настъпването на вечерта само след половин час. Аз сметнах за уместно още преди започването на здрача да обходя околността на извора, за да потърся евентуални следи и изобщо да се запозная с терена. Същевременно изпратих няколко души в гората за дърва. Тъй като броят на пленниците беше три пъти по-голям от тоя на асакерите, трябваше да имаме няколко огъня. Горивен материал за целта беше бързо и в достатъчно количество донесен. Аз се върнах от моята обиколка, без да съм открил нещо подозрително. Затова пък един от „дърварите“ ми донесе два предмета, които лежали под едно дърво и привлекли вниманието му.
— Я виж тези кости, ефенди — каза той. — Те изглежда са останки от някое теле и понеже никой няма да вземе да помъкне живо теле със себе си в степта, за да го коли, трябва тук да са бивакували крадци на добитък.
Аз взех костите в ръка да ги огледам. Едната беше половин лопатка, а другата — апофизата на бедрена кост.
— Това не са телешки, а човешки кости! — обясних.
— Аллах! Значи тук е бил убит човек!
— Не убит, а разкъсан и изяден.
Тутакси бях обграден и всички завикаха, че сигурно се лъжа.
— Не се лъжа, защото добре умея да различавам костите на човек от тези на някое животно. Тази плешка и тази бедреница са раздробени от зъбите на много силно диво животно. Дали в степта, или даже тук в гората няма лъвове?
— Аллах да ни закриля и дари със своята милост! — извряка фесарахският водач. — Това е бил Лъва от Ел Тайтел!
— Защо е наречен така?
— Защото с редуване посещава всички извори, намиращи се между Ел Тайтел и Нил. Той е вече повече от година в този район.
— Нима никой не е тръгнал да го ловува?
— Да го ловува? Какво ти дойде на ума! Аллах да пази всеки човек от могъщия ненаситник, който е по-голям от вол и по-силен от слон!
— Не се ли знае леговището му? Може би е бил виждан с лъвица и малки?
— Не. Той няма определено жилище и е винаги на път от един извор към друг.
— Аха, значи вахдани5. Известни ми са тези самотни, враждебни дори срещу себеподобните си животни. Те са най-лошите. Вкуси ли веднъж един такъв отшелник човек, той си остава на тази храна и убива животни само в случай на изключителен глад.
— Това е вярно, ефенди, и един такъв човекоядец е скитникът от Ел Тайтел. Случва се даже за една седмица да излапа две жертви. Кога може да е бил тук?
— Преди четири или пет дена, както разбирам от състоянието на тези костни остатъци.
— О, Аллах, това е лошо! Значи лъвът може днес пак да довтаса. Ако беше бил тук вчера или завчера, днес сигурно щеше да се намира някъде другаде. Ама след толкова дълго време той вече може да е приключил обиколката си.
— Зависи колко извора посещава и дали междувременно е намерил друга жертва. Лъвът предпочита, както и всяко друго животно, мястото, на което е намерил веднъж храна, пред местата, които напразно е посещавал. Значи може скоро да се върне.
— Дано от това ни предвардят всички халифи! — провикна се фесарахът. — Може би той даже е вече тук и лежи нейде в засада!
— В този случай щях да забележа следите му. Независимо от това трябва да бъдем предпазливи, защото тези самотници са лукави и коварни и не оповестяват с рев приближаването си като другите лъвове. Те по-скоро се промъкват потайно като пантера и скачат безмълвно върху жертвата си. Веднъж застрелях един такъв грешник, който само един път изрева късо от радост, когато се натъкна на дирята ни, ала сетне приближи напълно безшумно.
— Какво, ефенди, ти си стрелял по лъв?
— Даже по няколко.
— И си убивал лъвове?
— Да.
— С колко изстрела?
— С един. Само един-единствен път бяха необходими два куршума.
— Ох, ефенди, как красиво лъжеш, ама как само красиво лъжеш!
И през ум не ми минаваше да се разсърдя на водача за този възглас, защото бездруго знаех метода и начина, по който степните обитатели ловуват лъвове, и вече на няколко пъти съм имал повод да пиша за това. Че един сам-самичък европеец тръгва да търси Царя на животните, за да сложи край на живота му с един изстрел, е за тези хора приказка, пълна невъзможност. Те просто не го вярваха и ето защо и аз не се разсърдих на Абдуллах, задето си мислеше, че искам да го развличам с „красиви лъжи“.