Около правителствените сгради стърчат окаяни къщи и многобройни тукули45, изградени върху тухлена настилка, защото заради безчетните по-раншни пожари сега е забранено тези мизерни колиби да се строят изцяло от слама. Тукулите са обитавани отчасти от шиллуки, отчасти от войници, които имат при себе си своите жени и деца. Улиците и преките, в случай че човек пожелае да си послужи с тези изрази, се състоят от дупки, мръсни локви, купища смет и планини отрупана тиня, между, през и върху които трябва да се придвижваш като въжеиграч, за да не заседнеш нейде.
Фашода е място за заточение, точно както по-рано Джебел Гасан и Дар Фасокл, но броят на престъпниците никога не нараства силно, защото пришълците бързо погиват от нездравословните климатични условия.
Тъй като това място е последният укрепен граничен пост на Бели Нил, има гарнизон от почти хиляда войници. Той се състои от черни пехотинци и известен брой арнаути, които се намират под командата на своя сангак и поради своята непокорност и бруталност трудно се държат под юзда. Че техният сангак беше таен съюзник на Ибн Асл, бе споменато.
Не бива да се мисли, че ние ей тъй, без каквато я да е губене на време, сме навлезли „триумфално“ във Фашода. Това щеше да е чисто и просто безотговорно. Аз трябваше да приема, че Ибн Асл е вече тук. Също турчинът Мурад Насър със своята сестра, муца’бирът и моккадемът на светата Кадирине, моите жадни за отмъщение врагове, можеха да се търсят тук. Към това се добавяше и че трябваше да се пазя от предводителя на арнаутите, тъй като споменатите сигурно вече всичко му бяха разказали за мен.
Те ме познаваха лично и аз не биваше да се показвам, ако исках да постигна целта си. Ето защо казах, че ние сме пристигнали до, а не във Фашода.
Спряхме приблизително един час преди града на едно място, което беше подходящо за временно скривалище. Тук имаше гора, състояща се от сунут, хегелик и други високостеблени дървета, между чиито стволове растяха храсти киттр и вабак с гъсто вплетени в тях ластари на Cyssus quadrangularis. B тази гора спряхме и си потърсихме място, където много трудно можехме да бъдем открити.
Оттук исках да пратя един вестител до мюдюра. Много ми се искаше това да е Бен Нил, ала не смеех да рискувам, защото той беше познат на неколцина, които лесно можеше да срещне във Фашода. По тая причина поверих мисията на Хафид Сихар и му дадох да вземе препоръчителното писмо на Рейс Ефендина. Също го инструктирах точно относно това как да се държи и какво да каже. След тръгването му чакахме цели четири часа. После Хафид Сихар се върна, водейки един придружител, облечен в общоприетото за страната облекло. Аз бях очаквал, че Бащата на петстотинте ще ми изпрати някой от своите доверени служители, а сега за своя изненада подразбрах, че този по простому облечен мъж е самият мюдюр. Той се отличи със своята суровост още в първия миг на срещата.
— Наложи се дълго да чакаш, ефенди — каза ми Хафид Сихар. — Този височайши господар е…
— Мълчи! — прогърмя гневно другият към него. — Аз се отнесох приятелски с теб, защото твоята трагична съдба предизвика състрадание у мен, но ти не бива да си мислиш, че съм ти равнопоставен. Как можа да се одързостиш да ме представяш на ефендито! И как посмя да се извиниш, задето бил чакал? Да не съм някое куче, което трябва да е винаги налице, когато му подсвирнат?
„Ей Богу — рекох си тайно, — тя ще стане една! Това е самият Баща на петстотинте. Щом той се отнася по тоя начин с нас, как ли пък я кара с престъпниците?“ Сега Али ефенди се обърна към мен и ме проучи с любопитен поглед, при което лицето му не допускаше да се открие и най-малката следа от дружелюбие. Аз бях станал и издържайки невъзмутимо изпитателния му поглед, попитах:
— Кой си ти? Сигурно самият Али ефенди?
— Али ефенди? — попита той строго. — Не знаеш ли как трябва човек да се обръща към един мюдюр?
— Знам го и ще изпълня повелите на учтивостта, когато стигна до разговор с някой мюдюр.
— Случаят сега е такъв, защото аз съм мюдюрът на Фашода.
Някой ориенталец щеше да кръстоса при това положение ръце на гърдите и да се поклони доземи, ала аз само приведох глава, подадох му ръка и казах вежливо:
— Аллах да ти даде хиляда години, о, мюдюр! Радвам се да зърна твоя лик, защото той е на един справедлив мъж, под чието управление провинцията щеше да възмогне и прочисти от всяка сган.
Али ефенди се поколеба да вземе ръката ми и метна един учуден поглед към моето лице.
— Според това, което прочетох и чух за теб, ти си кадърен мъж. Но приятел на любезностите май не си?