— Желанието ти ще бъде изпълнено. Ами другите какво ще правят, докато си в града?
— Ще чакат тук.
— Защо? Те могат да дойдат при мен. Вечер е тъмно, така че никой няма да може да ги види. А и ти ще се отправиш от сангака право към къщи.
— Но нали трябва да остане скрито кои сме и какво възнамеряваме. Аз ще се представя за ловец на роби и като такъв не е възможно да отседна при теб.
— Опасението ти е несъстоятелно. Сега-засега ние си имаме работа само с Ибн Мулай, с когото ти ще приключиш още днес. После вече няма да имаш причина да се криеш. Не, вие ще живеете при мен. Аз се радвам на това и ти заявявам, че имам много да говоря с теб. Освен туй ти имаш при себе си пленник, това куче на баггара. Защо ще трябва да се тормозиш с него? Вземи го с теб и докато ти при пристигането ви се отправиш към арнаутина, другите ще го доведат при мене. Аз ще наредя да го запрат и щом се появиш, ще ти доставя удоволствието да присъстваш, когато получи първите сто.
— Както пожелаеш, о, мюдюр. Ти си тук повелителят и аз ще сторя каквото сметнеш за редно.
— Веднага щом се стъмни ще пратя двама мълчаливи слуги. На единия ще предадете камилите си, които той ще предостави на грижите на някой изпитан шиллак, а другият ще ви доведе в града и ще ви покаже пътя към дома. Когато после дойдеш от сангака при мен, ще можем да обсъдим подробно всичко по-нататъшно. Аз сега се задържах при теб по-дълго, отколкото бях възнамерявал, и трябва да тръгвам, защото съм се отдалечил тайно и преоблечен. Като забележат липсата ми, моите хора ще се обезпокоят и ще вдигнат тревога.
— В такъв случай имам да ти спомена само още за такалехите. Ти нали си готов да ги заловиш?
— Аллах! Що за въпрос! Ще ги пипна естествено! Робите ще получат свободата си, другите — наказанието си, а на петимата убийци смъртта е гарантирана. Замисли се, че всеки от тях ще получи петстотин парцала, и пресметна колко удара прави това като цяло. Такава радост Фашода още не е изживявала. Какъв назидателен пример ще бъде това за цял египетски Судан! Аз ще съм ти много задължен, ефенди, защото ти единствено ще си този, който ще ме постави в положение да представя един такъв пример. Такова нещо не съм и могъл да очаквам. Аз се излъгах в теб, за което не бива да бъдеш злопаметен към мен. Кога смяташ, ще пристигнат такалехите тук?
— Не преди вдругиден. След това можеш да ги очакваш всеки час.
— Те ще бъдат посрещнати, както подобава. Този техен приятел обаче ще опита бастонадата още преди тях. Ще наредя така да го шибат, че воят му да се чува чак долу в Кахира и горе при Емин бей46.
Али ефенди се беше изправил и сега угости шейка с такъв ритник, че оня отлетя настрани. След това се отдалечи с Хафид Сихар, ала след няколко мига се върна пак и каза:
— Не вземам със себе си ни една сигара. Пуши ги и нека ти са сладки. Табакерата задръж засега като спомен от мен. Аллах да те закриля, додето вечерта се видим отново!
Аз си поделих цигарите с Бен Нил. Известно време седяхме, пушейки мълчаливо. Начинанието, с което се бях обвързал, сега, след тръгването на мюдюра, ми се струваше вече много по-съмнително отпреди. Започнах да се разкайвам, задето се бях впуснал в него, ама сега нямаше как да се върна.
Амр се претъркулваше от едната страна на другата. Ритникът на мюдюра го беше нацелил така, чу чувстваше болка. Ако преди е бил може би на мнение, че ще го пощадят, защото носи ранга шейк, то сега бе вдянал, че няма да е такъв случаят. Съзнаваше, че прословутите петстотин са му в кърпа вързани. Петстотин удара по стъпалата! И не наведнъж, е седмично по сто! Щом разпуканите ходила започнеха да заздравяват, нови сто удара! И при това пет седмици запрян в кой знае каква дупка!
Тези мисли всяха страх у арабина. Личеше си по лицето му. Той започна да размишлява как ли да отклони от себе си тази беда и стигна до извода, че това може да се постигне единствено чрез мен. Трябваше да опита да ме спечели. Този ход на мислите се разкри, когато се обърна с едно предложение към мен:
— Ефенди, бива ли да говоря с теб?
По време на ездата аз му бях обръщал възможно най-малко внимание и сега се престорих, сякаш не съм чул думите му.
— Ефенди, имам нещо да ти казвам!
— Мълчи! — повелих аз, макар да подозирах, че онова, което Амр ел Макашеф се кани да изложи, ще е от важност за мен. Той се умълча за известно време, ала скоро подхвана наново:.
— Пишман ще станеш, ако не ми разрешиш да говоря с теб. Каквото имам да ти кажа, е важно за теб.
— Не желая нищо да чувам. Ти искаш да се отървеш от петстотинте — една работа, която сигурно е от неимоверна важност за твоите стъпала.