Не можехме да виждаме накъде ни носят. Усещах, че вървяха през сметища и кални локви. После чух да се плиска вода и ни оставиха на някаква твърда подложка.
— Сега тръгвайте, бързо и предпазливо! — чух да казва един заповеден глас.
Сетне долових шум от потапящи се във водата гребла. Очевидно лежахме в някоя лодка. Дълбока тишина цареше около нас. От време на време я прекъсваше някоя шепнещ глас, чиито думи не можех да разбера. По-късно, когато оставиха Фашода зад себе си, хората заговориха по-високо, но нищо, което би могло да даде разяснение за целта на нашето пътуване. Долавях само къси заповеди, отнасящи се за гребането и боравенето с руля.
15. Правораздаване в Судан
Мина много, много време. Колко часове бяха това, не можех даже да отгатна. Когато най-сетне пристанахме, имах чувството, че пътуването е продължило цяло денонощие.
— Кой е там? — викна един глас от високо, както ми се стори.
— Хора на сангака — гласеше отговорът. — Тук ли е Ибн Асл?
— Не. Качете се горе!
Отново мина известно време, през което над нас се поведе тих разговор. И сега не успях нищо да разбера, но в шепненето се вплитаха възклицания на радостна почуда. После ни вързаха за едно въже, за да ни изтеглят горе. Бяхме захвърлени на земята и развити от „повеите“ си. Парцалите от устата и превръзките от очите ни бяха махнати и сега видяхме, че лежим на палубата на някакъв кораб. Двайсетина мъже стърчаха около нас. Можех да видя ясно лицата им, защото луната ярко светеше. Значи лодкарите ни не цяло денонощие, ами дори и до настъпване на утрото не бяха гребали. Не беше за чудене, разбира се, че времето ми се бе сторило толкова дълго.
Мъжът, стоящ най-близо до мен, беше Мурад Насър, дебелият турчин, с когото трябваше да пътувам, за да стана негов съдружник в търговията с роби. Виждайки го сега да стои пред мен, нямаше как да не се сетя за прощалните думи, които ми бе извикал в Короско. Те бяха съдържали заплаха, ала по отношение шишкавия турчин аз имах далеч по-малко грижи, отколкото спрямо неговите съюзници, които притежаваха много повече енергия и бяха къде-къде по-опасни от него. Той говореше с един мъж, който сигурно бе от хората, докарали ме на кораба. Чух го да пита:
— Къде са моккадемът и муца’бирът? Не можаха ли да дойдат веднага с вас?
— Те напуснаха Фашода по сухоземен път, за да отидат при динките, при които се канеше да върви Ибн Асл. Искат да го уведомят за пленяването на двамата врагове.
— В такъв случай може би няма да го заварят там. Аз го чакам всеки миг заедно с вербуваните динки. Ако Ибн Асл дойде по-напред от тях, ще трябва да останем заради тях да лежим тук на котва и да пропуснем скъпоценно време.
Тези думи доказаха, че Мурад Насър не притежава свръхмяра интелигентност. Беше грешка от негова страна да спомене в мое присъствие, че Ибн Асл има намерение да вербува една дружина динки49 за лов на роби. Той се е видял принуден към тази стъпка, понеже бяхме изловили всичките му хора. Сега Мурад Насър се обърна към мен, запитвайки ме злостно:
— Познаваш ли ме все още, вонящо псе? Стигат ли ти мислите още дотолкова далеч, че да се сещаш кой съм? Понеже не отговорих, той продължи:
— Спомни си Короско и думите, с които там те оставих!
И тъй като и сега не казах нищо, прибави:
— Аз те заплаших тогава: „Видя ли те пак, ще те размажа!“ Тази среща сега се състоя. Приготви се за смъртта! Ти си изгубен и не можеш да очакваш никакво милосърдие от нас.
Мурад Насър може би очакваше, че сега ще отговоря. Когато това не се случи, той ме срита в страната и ми се сопна:
— Ще благоволиш ли да си отвориш зурлата, крастава жабо? Да не си онемял от страх?
Тогава аз се изхилих с глас.
— Страх? Да не би от теб? Дебелако ненагледни, я не ставай, за джумбуш! Да лапаш овнешко с ориз, здравата те бива, ала мен не можеш излапа.
— Кучи син, мигар се подиграваш на всичкото отгоре? За тая работа ще удвоя мъченията ти!
— Остави ме на рахат! Ролята ти на отмъстител е просто смехотворна. Ти ме знаеш още от Алжир и би трябвало да ти е ясно, че твоето перчене не ми прави никакво впечатление. Търколи се по ухо и си нанкай. Това при всички случаи е по-добро, отколкото един такъв злощастен опит да ми вдъхнеш страх!
Тогава той ме угости с втори ритник.
— Ще ти се отплатя за това! Знам, че вече си научил какви мъчения са ти отредени. Сега те ще станат още по-ужасни. Не мисли, че и тоя път ще се изплъзнеш! Аз самият ще те пазя и до идването на Ибн Асл няма да те изпущам от очи. Вдигнете кучетата и ме следвайте с тях!