Последните думи бяха отправени към рибаря. Той не се подчини веднага на заповедта, а отговори с умоляващ тон:
— Прости ми дързостта, о, мюдюр, разреши да ти…
— Мълчи, иначе завчас ще получиш петстотинте! — сряза го мюдюрът с гръмовен глас. — Разкарай се!
Аз бях седнал при него с Бен Нил. Запалихме лулите и после трябваше да разказвам. По време на доклада ми околийският не промени лице и не се обади нито с дума. Дори когато свърших, продължи да мълчи още известно време. После обаче избухна, ала не както бях очаквал, а почти тихо и много спокойно. Но тъкмо това спокойствие даваше да се заключи за неговия гняв, който той насилствено потискаше.
— Вчера — каза, — когато ми съобщи, че тоя кучи син е съюзник на ловеца на роби, не исках да го повярвам. Сега ти ми доказа истинността на твоите думи. Той ще…
Али ефенди спря посред изречението и заби поглед в пода. Беше възбуден, силно нервиран и сметна за под достойнството си да позволи това да се забележи. След известно време плесна ръце. Един слуга влезе и получи заповедта:
— Иди при сангака и му кажи, че желая да говоря с него. Касае се за тайна, затова не бива на никого да казва при кого отива. От само себе си се разбира, че ти така трябва да изпълниш поръчението си, че само той да чуе думите ти. Прати ми Абу Кабта50.
Мъжът се отдалечи и късо време след това се появи един черен тип с грубо телосложение, който сложи ръце на гърдите и се поклони кажи-речи до земята.
— Отваря се работа — каза му мюдюрът. — Едно куче на кучетата трябва да получи петстотинте и после повече да не бъде видян. Погрижи се за необходимото!
— Къде? — попита черният, при което по лицето му плъзна ухилване. Радваше се на упражняването на своята служба.
— Там — отвърна мюдюрът, като посочи с палец през рамо намиращата се зад него врата.
Бащата на пердаха се поклони още веднъж и излезе после заднишком. Когато останахме сами, мюдюрът попита:
— Знаеш ли защо сангакът трябва да дойде тайно?
— Досещам се. Заради твоята сигурност.
— Аллах! Ти отгатна! — извика Али ефенди учуден.
— Това не беше трудно. Познавам достатъчно арнаутите. Ако осъдиш сангака и неговите войници се научат, можеш да очакваш размирици.
— Така е! Ибн Мулай трябва да получи наказанието си, без никой нещо да заподозре. След като вчера ти не дойде при мен, аз пратих човек до дома му. Той наредил да ми предаде, че у тях не е ходил никой. По-късно аз самият отидох и получих същото твърдение. Сетне узнах, че и Бен Нил е изчезнал, и дадох заповед да ви търсят навсякъде. Тоя кучи син поиска да ме поведе за носа. Той е покровител на търговията с роби, изменник и убиец. Ти ще чуеш и видиш какво ще говоря и сторя с него. Отидете сега там вътре, където ще намерите всичко, което ви е потребно. Ще изслушате показанията на сангака и в подходящия миг ще влезете.
Али ефенди посочи втора врата. Ние откликнахме на подканата и се озовахме в една стая, в която видях да лежи цялото ми имущество. Имаше и всичко необходимо да изчистя от мен чернилката, което сторих незабавно. После се преоблякох. Бен Нил трябваше да остане засега в женското си облекло, защото неговото се намираше в ръцете на рибаря. Тъкмо бях приключил с метаморфозата, когато чух стъпки. Сангакът влезе при мюдюра. Ние можехме да чуваме всичко, защото онова, което нарекох врата, се състоеше само в един затулящ входното отверстие килим.
— Наредил си да ме повикат, о, мюдюр? — чух да казва арнаутинът.
— Да, тайно. Кой още знае за идването ти?
— Никой.
— Седни! — продължи мюдюрът. — Не си ли чул да е намерена някаква следа от изчезналите мъже?
— Досега нищо не е открито.
— Това е лошо. Аз няма да отдъхна, додето не ги намеря.
— Аз също сторих каквото бе възможно. Моите арнаути до един тръгнаха да търсят, макар да не схващат как мога да искам от тях, те, правоверните, да дирят вонящата следа на един християнин.
— Аз искам да го имам тоя християнин. Това трябва да е достатъчно и за теб, и за тях. Търси ли внимателно и у дома си?
— Да, но напразно.
— Странно! Кара Бен Немзи ефенди е тръгнал към къщата ти и неговите придружители ясно са чули, че е похлопал.
— Така е. И вратарят отворил, но никого не видял. По-късно забелязал някакви непознати фигури да се прокрадват покрай вратите. Кой знае с какво намерение е дошъл християнинът и защо така внезапно е изчезнал.
— Кара Бен Немзи ми съобщи намеренията си. За него нямаше причина да изчезне. Но може би неколцина тук имат основание да го накарат да изчезне!