— Търпение, търпение, о, емир! Ей сегичка ще сваря прясна!
Четирите покорни духа трябваше да последват примера на своята повелителка. Те захвърлиха съпринадлежностите към празното гърне и се закандилкаха незабавно след нея. Аз си хапех устните да не се разкикотя. Турчинът изригна едно гневно проклятие. Ахмед погледна надолу към измокрените си крака, отправи после очи към мен, забеляза конвулсивната игра на лицевите ми мускули и… прихна в гръмлив, сърдечен смях. Аз тутакси се присъединих, радостен да дам воля на чувствата си. Бен Нил и дядо му също си го позволиха и това подейства по-заразително и бързо и от най-опасната бактерия — кикотът тръгна околовръст, разкиска се целият кръг от нашите войници.
Сега беше вече невъзможно да се възприеме отново прежната строгост. Съдията улови ръката ми и ме издърпа от кръга. Вървейки напред назад, ние започнахме да обсъждаме положението. Гърнето с водата беше настроило доброжелателно Ахмед, а и аз сторих от своя страна максималното. Сетнината бе, че той се върна в кръга и оповести с висок глас присъдата:
— В името и по заръка на хадифа, дано Аллах го дари с хиляда години! От своето възникване серибата Алиаб е била мегдан на престъпления. Тя трябва да изчезне от лицето на земята, като още в днешния пред обед всички тукул бъдат подложени на огън. Мурад Насър, досегашният роботърговец, се заклева, че завинаги се отказва от тоя занаят. След това ще ни придружи при нашия поход към Вагунда. Ако ни е казал истината, ще му бъде простено и цялото му имущество ще остане непокътнато. Окаже ли се обаче, че ни е излъгал, ще получи куршум и всичко, което му принадлежи, ще премине в касата на хадифа. По време на отсъствието му неговите нисван55 ще живеят на моя кораб. Единайсетимата войници на ловеца на роби заслужават смърт, ала Кара Бен Немзи ефенди се помоли за тях, и Аллах им предоставя възможност да се поправят. Те ще потеглят с нас. Бият ли се юнашки на наша страна, то ще им бъде опростено и ще могат, ако пожелаят, да се присъединят към нас. Ама покаже ли се макар и само един от тях непокорен, то всичките ще бъдат разстреляни. Ето защо нека се вардят един друг.
Възникна почти минутна пауза. После старият фелдфебел изскочи напред и размаха високо ръце във въздуха.
— Аллах да благослови Рейс Ефендина днес, завинаги и во веки!
— Лльом, да’иман, ебеди!56 — повториха всички гласове в хор. Турчинът дойде при Рейс Ефендина, поклони се и положи поисканата клетва. После ми подаде ръка.
— Това го дължа само на теб и никога няма да го забравя. Заклевам ти се, че никога няма да станеш пишман за застъпничеството си.
За да не липсва на всеобщата радост и пикантната подправка, вечно женственото извърши отново своето пилигримство. Гургулицата държеше в ръцете си друго, също така вдигащо пара гърне. Но този път те бяха извън опасността да бъдат изгорени, защото тя ги беше… пъхнала в чехличките си. Неволята сегиз-тогиз вмъкна и присмехулство в уроците си.
Аз се завтекох към нея, улових я — ама не пък за ръката, о, не, това не биваше да правя, а за покривалото й — и я дръпнах към тукула на нейния брат, в чието предно отделение можеше да поднесе на Ахмед и мен тържествената напитка. И тоя път нямаше намокрени дрехи.
Сега в серибата се започна оживена шетня. Вражеските преди туй асакери вече биваха третирани като приятели и помагаха прилежно в работата. Всичко годно за употреба от тукулите биваше или разпределяно на място, или отнасяно на кораба и накрая, след опразването им, те бяха подложени на огън. Ние останахме да бдим пожарът да не се прехвърли в гората. Междувременно на палубата на кораба бе изградена с помощта на рогозки и пръти една малка каюта за харем. По пладне серибата лежеше в пушещи развалини. Сетне се натоварихме на кораба, прибрахме котвата и заплавахме под пълни ветрила на юг.
Какви дертове ни бе създавала в началото серибата Алиаб! А се оказа, че било нужно само половин денонощие, за да падне в наши ръце и бъде напълно разрушена!… До настоящия момент все ние бяхме оставали победители. Завесата за последното действие започваше да се вдига. Щеше ли да ни остане щастието вярно до края?