Факир ел Фукара се отдалечи извън кръга от камили и седна там така, че да е с гръб към нас. Бен Нил застана, точно както преди, с ножа в ръка пред мен.
— Значи разрешаваш сега да си отмъстя, ефенди?
— Да. Отговарям ти така, както вече ти отговорих: щом считаш за достойно от твоя страна, да намушкаш един слаб, безпомощен старик, стори го!
— Аз зная какво дължа на моята чест и ще ти покажа, че постъпвам съобразно нея.
— Прави каквото искаш! Старият е предаден в твоите ръце. Но преди да си вземеш отмъщението, искам да поговоря с него.
Отидох с Бен Нил при Абд Асл, който бе чул всичко и знаеше какво го застрашава. Чертите на лицето му бяха неподвижни, така че човек не можеше да отгатне какво става в него.
— Ти знаеш какво ти предстои. — казах. — Уреди си сметките с живота и Аллах!
— Който ме убие, е убиец — изсъска той.
— Мисли и приказвай каквото искаш, това не може да те спаси. След броени мигове ти ще тръгнеш по Ес Сирет, Моста на смъртта. Облекчи съвестта си. Може би Аллах ще бъде милостив към теб.
— Аз не се нуждая от милост. Да изтребваш неверници и техни съмишленици, не е грях, а заслуга, която Аллах възнаграждава.
— Нейсе, остани си на това мнение! Щом считаш смъртта от нож за възнаграждение, то не мога да имам нищо против. Ти се домогваше до живота не само на мен, християнина, но и до този на моите спътници, а те са мюсюлмани. По-нататък, ти знаеш, че за Рейс Ефендина е подготвена гибел. За тая работа ти не можеш да отговаряш пред Аллах и аз ти давам възможност да стоиш надалеч от този грях, като ми кажеш каква опасност витае над него.
По лицето му плъзна подигравателно ухилване и той се изплю пред мен.
— Плюя и на теб, и на смъртта, защото не се боя ни от теб, ни от нея. Моите дни са отбелязани при Аллах и без неговата воля ти не можеш да отнемеш и една минута от моя живот. Значи няма как и на акъла да ми дойде да ти кажа дума за това, което искаш да знаеш. Убийте ме, кучи синове! Аз ще мълча!
— Добре, Абд Асл ще си има своята воля — намеси се мрачно Бен Нил. Достатъчно умни сме и без сведенията на този възрастен мъж да узнаем какво заплашва Рейс Ефендина. Така че той може да отпътува за Джехеннема.
Младежът коленичи до него, разтвори отпред дрехата му и постави върха на ножа върху гърдите му. Абд Асл, изглежда, не беше очаквал, че нещата ще добият сериозен характер, защото закрещя изплашен.
— Спри! Помисли, че аз съм свят факир, на когото никой не бива да посяга! Аллах ще те обрече за това убийство на Вечните мъки в Джехеннема.
— Ти да си светец? — изсмя се Бен Нил. — Звяр си ти, хиляди пъти по-лош от лъва, който убихме! Нещата си остават така. Заминавай за пъкъла, където всичките милиони шеятин с радост те очакват!
Върхът на ножа на Бен Нил проникна бавно, много бавно — само през кожата, както видях. Старият се извъртя настрани, зави показа сдържания досега смъртен страх.
— Не, не! Не желая да умра. Не искам, не мога, да умра. Пощади ме, пощади ме!
— Гледай ти, как си можел да се преструваш, гиди дърти бъзливецо! Сега ужасът се втурна в теб — подигра се Бен Нил.
— Милост, милост! Остави ме да живея!
— Може и да ти подаря живота. Назови ми опасността, която застрашава Рейс Ефендина!
— Ще ти я… ще ти я кажа!
— Тогава бързо, изплюй камъчето, иначе ръгам!
— Той ще бъде отровен в Хартум.
— От кого?
— От…от…от муца’бира Нубар.
— Значи от фокусника, който нееднократно опита да отнеме живота на Кара Бен Немзи ефенди? Как се тъкми да извърши деянието?
— Нубар е подкупил един аскери, който е фарран9 при хората на Рейс Ефендина. Той ще даде на фаррана отрова да я тури в тестото, когато пече кисра10 за рейса.
— Ще се закълнеш ли, че говориш истината?
— В Аллах, Пророка и живота и учението на всички халифи.
— Виждаш, колко бързо узнах онова, което не искаше да ни кажеш! И ние незабавно ще изпратим един бърз хаберджия да предупреди повелителя. Смъртният страх ти отвори устата. Но за твой яд нека ти кажа, че всъщност хич не бе нужно да правиш това признание, тъй като на мен и на ум не ми идеше да омърся честта си, като намушкам един стар вързан мъж, на туй отгоре такъв страхливец. Да, аз искам да си отмъстя, но не да заколя противника си. Нека Аллах отсъди между тях и мен. Аз искам да се бия, ала не с теб, защото съм млад и силен. Избери един от твоите мъже! Ще го развържа и ще му дам нож. Аз също ще съм въоръжен с камата си и ще се бием на живот и смърт. Победи ли ме той, ти си спасен. Поваля ли го обаче аз, ще умрете и двамата, защото той се бие за теб и ти ще споделиш съдбата му. Ефенди, надявам се, няма да ми откажеш разрешението си за този двубой.