Беше много почтено от страна на храбрия младеж! Въпреки това нещата не ми харесваха. Бен Нил беше смел и за неговите години също необикновено силен и ловък. Дали обаче можех да очаквам победа от него, не знаех. От само себе си се разбираше, че старият ще избере най-добрия боец. Питаше се само дали можех да не дам съгласието си. Едва ли. Бен Нил можеше да прави каквото му отърва. Повдигнах, наистина, един полугласен протест, ала той отклони.
— Не се кахъри за мен, ефенди! Знам какво правя. Ти още не си ме виждал в такава битка и вероятно се страхуваш за мен. Но аз ти заявявам, че не изпитвам страх.
— Той ще изправи насреща ти най-силния мъж. Имай го предвид!
— Това ще ми е по-приятно, отколкото ако трябва да се меря с някой слабак. Значи си съгласен?
— Да, дръж се храбро! Не прибързвай и хем пък да не гледаш към ножа, а в очите на противника! Опитай също да застанеш така, че светлината да пада на него отпред, пък на теб отзад!
Неочаквано за мен старият избра мнимия дяллаб. Сред пленниците имаше мъже, по-високи на бой и по-крепко сложени от него. Може би избраникът притежаваше по-голяма ловкост и обиграност в двубоя. А може да бяха уговорили някакво коварство. Те лежаха един до друг и на мен не ми се бе изплъзнало, че скришом бяха говорили помежду си. Реших да се държа в готовност за всеки случай.
След снемането на вървите, дяллабът получи нож. Той се протегна, разкърши се и разтърка краката си да възвърне еластичността на мускулите.
— Ще се разсъблечем и бием само по шалвари, голи до кръста — каза му Бен Нил.
— Защо? Нека си останем, както сме си!
— Не. Както аз казвам, тъй ще стане.
Дяллабът възрази още няколко пъти, ала трябваше да се примири. Защо не искаше да свали горната си дреха? Без нея нали по-лесно щеше да се бие. Хм-м, да бяга ли се канеше?
— Та ако ме убиеш, Абд Асл запазва живота си-продължи Бен Нил. — Убия ли те аз, то и той ще загине веднага от ножа ми. Ти значи държиш в ръката си не само твоя, но и неговия живот. А сега кажи дали си готов.
— Готов съм, можем да започваме.
Те застанаха един срещу друг в средата на нашия кръг. Определени правила не бяха предписани, но аз отправих към дяллаба едно късо предупреждение.
— Внимавай за краката си!
— Излишно е да ми го казваш — ухили се оня. — Животът обитава сърцето. Бен Нил значи няма да вземе да ме ръга по краката.
Той не обърна внимание, че бях придърпал до себе си карабината „Хенри“, така че да мога мигновено да я насоча към него.
— Хайде сега — рече Бен Нил. — Ела насам!
На другия изобщо не му хрумваше да го послушат Те се придвижиха на няколко пъти из кръга, като се държат зорко под око. Внезапно дяллабът скочи към Бен Нил, а този отстъпи встрани, за да избегне ножа. Но атаката бе само финтова, защото едва Бен Нил се бе отместил настрани и дяллабът се стрелна покрай него, скочи над главите на двамата асакери, които му седяха на пътя, и хукна между камилите да стигне в гората. Предположението ми значи се бе оказало правилно. Аз бях насочил вече пушката и натиснах спусъка още преди да е изминал три четвърти от пътя. Той се срина напред, изправи се бързо, ала пак се строполи. Бях се целил в крака и улучил.
Асакерите се втурнаха начело с Бен Нил към него, а аз останах спокойно да си седя. Те довлякоха обилно кръвотечащия дяллаб, при което не се отнасяха, наистина, много деликатно с него. Когато той се свлече пред мен, заявих:
— Ти ми се изсмя, когато те предупредих. И все пак имах право, като те призовах да внимаваш за краката си. От това отново схващаш, че не е възможно да надхитриш един християнски ефенди.
Прегледах му крака. Куршумът не бе останал в раната, беше ранил пищяла. Направих му временна превръзка.
— Трябва двойно да овържем кучия син и да го държим по средата ни — рече Бен Нил.
— Не — отвърнах. — Скоро той ще получи треска от раната и като почне после да бълнува, ще ни смущава съня. Отнесете го отсреща при двете дървета кафалах11, сложете го да седне до едното и го вържете с гръб към него така здраво, че и главата си да не може да помръдне! Междувременно нека Абд Асл определи друг мъж, с когото да се биеш.
Тази заповед навярно се стори странна на моите хора, ала те я изпълниха, без да направят някаква забележка.