Бягството на мъжа ми беше понятно. Той трябваше да потърси Ибн Асл, синът на стария, за да го уведоми, че нападението не е успяло и ловецът на роби да дойде и освободи пленниците. Абд Асл беше ядосан от неуспеха на този план, както прочетох по очите му. Той избра друг мъж за битката и този като противник наистина изглеждаше по-опасен от дяллаба, избран вероятно защото бе добър бегач.
Сегашният противник на Бен Нил имаше наситено тъмния цвят на негър. Гърдите му бяха широки, а костната система много здрава. Въпреки това Бен Нил не прояви безпокойство. Те стояха на пет крачки един от друг, съвсем смълчани и неподвижни. Никой не изпускаше поглед от очите на другия. Из един път черният направи един дълъг, тигърски скок към Бен Нил и замахна за удар. Възнамерявал бе да го изненада. Младежът обаче светкавично се дръпна встрани, извъртя се с къс напречен скок, озовавайки се по тоя начин зад противника, още преди онзи да е съумял да се обърне, и му заби ножа до дръжката в гърба. Чернокожият се сгромоли там, където стоеше. Острието, както се установи по-късно, го бе пронизало в сърцето.
— Аферим алек! (Браво, браво!) — закрещяха високо асакерите от радост. — Беше чудесно, великолепно! Още с първия удар го свали. Кой би могъл да го повярва, Бен Нил, Сине на храбростта!
Младежът се обърна спокойно към мен.
— Виждаш ли сега, ефенди, че не е нужно да ми береш страха? Аз щях да победя този мъж, ако ще да беше дваж по-силен. Моето око е остро, ръката ми сигурна, а сърцето ми не познава тревога, която да стъмнява погледа. Абд Асл нали си ми принадлежи?
— Да — отговорих аз, любопитен как ще постъпи сега. В случай че Бен Нил поискаше да ръгне старчока, щях да го помоля за отсрочка. Той се наведе над черния и издърпа ножа. Огледа кървавото острие, поклащайки леко глава.
— Имаш право, ефенди, голяма отговорност се крие в убийството на човек. Тази кръв ми е противна. Мислиш ли, че Рейс Ефендина ще накаже строго стария, чийто живот ми принадлежи?
— По най-строг начин!
— В такъв случай ще му подаря живота. Черният се би за стария и умря за него. Ето защо ще се задоволя с това, което се случи. Ти съгласен ли си?
— Много се радвам да чуя такива думи от теб. Твоето решение ти прави повече чест, отколкото би постигнал със смъртта на стареца.
— Но искам по-късно да бъде най-строго наказан!
— Ще се погрижа това да стане. И за да не може да разпореди пак някой опит за бягство, отнесете го отсреща при дяллаба и го вържете за второто дърво кафалах!
Старият беше помъкнат от няколко асакери, а Бен Нил попита учудено:
— Защо нареди да отнесат там двамата? Тук все пак щяха да са ни по-сигурни.
— Това е вярно. И ние пак ще ги докараме тук. Преди туй обаче искам да узная какво е замислено срещу Рейс Ефендина.
— Та нали вече го знаеш!
— Не, защото тая работа с отровата и хлебаря беше лъжа. Иди сега и седни при тях като пазач. Аз ще се промъкна зад вързаните и като залегна после зад гърба им, ти ще се отдалечиш. Така те ще помислят, че са сами, и ще заговорят помежду си.
Бен Нил тръгна и седна при двамата. Дърветата кафалах растяха непосредствено едно до друго и странично от нашия бивак, а двамата пленници бяха вързани за стволовете с лице към нас. Те можеха да видят ясно всеки, който станеше, но не и да определят кой от нас липсва, докато седяхме. На това се градеше моят план.
Няколко асакери трябваше да образуват плътен кръг около трупа на черния и да се правят, че разговарят относно мъртвеца. Тази група щеше да ми предложи укритие да се отдалеча незабелязано. Когато хората се наредиха, аз се измъкнах. Двамата пленници седяха вдясно под дърветата. Аз се стрелнах наляво, а точно по средата стояха асакерите, така че двамата вързани нямаше начин да ме видят. Едва когато достигнах гората, войниците насядаха, за да повторят отново при завръщането ми процедурата.
Вървях, прикрит от дървета и храсти, по края на гората, додето описах един полукръг и стигнах в гръб на подслушваните. После се промъкнах и залегнах зад тях. Бен Нил ме бе видял да идвам, защото седеше с лице към мен. Когато залегнах на подслушвателния си пост, той се изправи, тръгна напред-назад и после бавно се отдалечи като някой, който от скука се кани да извърши кратка разходка. Това не направи впечатление и предизвика желания ефект, защото дяллабът каза на Абд Асл:
— Бързо, бързо, преди да се е върнал! Какво имахме да обсъдим?
— Нищо — изръмжа злобно старият.
— Но все пак трябва да съставим някой план!
— Не знам никакъв. Аллах да затрие седем пъти проклетия ефенди в най-дълбоката провала на Джеханнема! Де само да беше се изскубнал! Как бързо можеше да стигнеш до джезире12 Хасание и да уведомиш моя син. Той щеше да се спусне с хората си по Нил и оставяйки кораба си в Макауи или Кетена, да тръгне насреща ни, за да ни освободи. Сега тази възможност е пропусната.