— Аз… не… знам… дума, нито… дума… за това! — пропелтечи оня.
— По-важното е, че аз го знам — ухилих му се. — Аз впрочем чух и още къде повече. Ибн Асл трябва да се спусне по Нил с хората и кораба си до Макауи или Кетена и да потегли сетне наляво в степта, за да ни нападне и ви освободи. Виждаш, че орловите уши ми вършат добри услуги.
— Ти си един шейтан, да, да, ти си истинският, същинският Шейтан! — провикна се сега старецът в извънмерна ярост. — Не си чул ти нищо, зная го добре. Въпреки това си осведомен за всичко, което може да е сетнина само от съюза ти с Джехеннема!
— Или с Аллах. Ти си един отвратителен злодей, значи силата, която ме подкрепя, трябва да е добра. Твоите козни са разкрити и аз ще се погрижа да бъдат унищожени. А на сина ти ще направя едно посещение, без да питам дали съм добре дошъл при него, и горко му, ако установя, че е смъкнал макар и един косъм от главата на Рейс Ефендина! Вас двамата сега ще накарам да отнесат пак отсреща при огъня. Вие имате твърде малко мозък, за да отгатнете защо ви отделих от другите.
Когато двамата лежаха отново в близост до огъня, аз се заех по-грижливо с раната на дяллаба, отколкото го бях сторил преди.
Сега бях любопитен как ще се държи Факир ел Фукара. Споделяше ли с мен плана на стария, всичко щеше да е наред. В противен случай трябваше да му попреча да изпълни заръката. Мохамед Ахмед беше седнал отново встрани от останалите и когато неучастващите в стражата асакери си легнаха да спят, ми даде знак да отида при него. Отзовах се на поканата и той каза:
— Седни за няколко мига при мен, ефенди! Бих желал да поговоря с теб по една работа, която е много важна за мен.
Знаех място до него в очакване, че ще сподели с мен разговора си със стария, ала още от началото си пролича, че се бях излъгал, защото той поде:
— Ти си християнин. Познаваш ли добре вашата Китаб ел муккадас13?
— Да. Изучавал съм я с особено старание.
— И познаваш също тълкуванията й от вашите духовни учители?
— Да.
— Кажи ми тогава дали считате Мохамед за пророк!
— По наше убеждение той не е бил пророк, а обикновен човек.
— В такъв случай при вас сигурно изобщо не е имало пророци?
— О, напротив! Под пророци ние разбираме просветлените от Светия дух мъже, които Бог е изпращал на своя народ, за да го учат на извечните истини и водят по пътя на спасението.
— Та нали това е вършил и Мохамед!
— Не. Пътят, който той указва на своите последователи, е път на заблудата.
— Значи вие считате учението му за напълно погрешно?
— Не бих желал да отговоря на този въпрос с едно кратко „да“. Вашият пророк е струпал на едно място и правилни, и грешни неща. Там, където е живял, е имало юдеи и християни. От тях той се е запознал със съдържанието на нашата Библия и от нея и разните езически схващания, които е заварил, е компилирал учението, наричано от вас ислям. Каквото в него произхожда от нашето Свето писание, е правилно, останалото обаче — погрешно. И тъй като и най-чистата истина, бидейки преплетена с лъжа, то и Корана, въпреки многобройните места, с които сме съгласни, е опорочен.
— Ефенди, вие вършите голяма грешка, като съдите Корана, без да го познавате.
— Това не е вярно. Аз по-скоро с пълно право мога да извъртя твоето твърдение. Има ли макар едно-единствено мохамеданско медресе14, в което учениците да изучават нашата Библия?
— Не, защото и на учители, и на ученици е запретено да се занимават с ученията на иноверци. Те биха извършили голям грях, ако го стореха.
— В нашите медресета обаче има много учени и прочути мъже, които изучават със своите ученици Корана и го познават поне, казвам поне, също така точно, както вашите учители. Вие изобщо не познавате Библията и без да имате мнение, ни наричате гяури. Ние обаче познаваме Корана и значи сме в състояние да дадем преценка на исляма.
— Ти също ли си ученик на някой такъв учител?
— Да, и то на най-прочутия. Той е превел Абу’л Феда, Байдхави, Самахшари и други ваши учени. При него аз изучавах езика ви, Корана, Суна и разясненията на вашите религиозни учители и съм готов да ти дам всяко пожелано обяснение за исляма. Пробвай!
— Не. Аз ще се вардя да водя с един християнин научен спор относно исляма. Ти бездруго няма да се оставиш да бъдеш спечелен за нашата вяра. Трябваше да ми отговориш само на няколкото въпроса. Дори за най-мъдрият от мъдреците е невъзможно да даде една неотменна преценка за нашето вероизповедание, защото Мохамед само е започнал делото. Докрай ще го доведе друг.
— Кой?
— Ти ли го питаш? А пък твърдиш, че познаваш Корана и всички негови тълкования! С този въпрос доказа, че още далеч не ги познаваш.