— Тук пак се лъжеш. Аз знам, че имаш предвид Помагача, Махди, когото мнозина от вас очакват.
В тази дума „х“-то се изговаря ясно. Тя произхожда от арабския глагол „хадия“ — водя, и означава: „Който води по Правия път, Помагача, Посредника“.
— Значи го знаеш все пак? — попита той. — Чул си, че ще дойде един Махди?
— Чувал и също чел. Коранът не споменава нищо за него, а и на тълкувателите пратеничеството на Махди е неизвестно. Той живее само в устните предания, на които аз не отдавам никакво значение.
— Толкова повече аз. Аллах ще изпрати един пророк, който трябва да довърши започнатото от Мохамед дело. Този пророк или ще обърне неверниците в правата вяра, или ще ги унищожи, ако не я възприемат, и после така ще разпредели благата по земята, че всеки да получи според благочестивостта си каквото му се подобава.
— Това са повече мирски, отколкото верски надежди и желания. Ако аз бях мюсюлманин, щях да се придържам към Корана, според чието учение такъв Махди не може да се очаква.
— Как тъй? Ако Коранът не говори за Махди, то това не е основателна причина да се приеме, че такъв не може да има и няма да има.
— О, напротив, защото „пророкологията“ на Корана е изцяло приключена. Според собствените думи на Мохамед той е последният пророк, изпратен от Аллах. Неговото учение, ислямът, било напълно завършено и не можело да се допълва с добавки или чак пък подобрява, и според него, както казва Мохамед, само един ще дойде, именно Иса Бен Мерием15, и то в Ахърета (Съдния ден), в който ще се спусне в джамията на Омаядите в Дамаск, за да съди живи и умрели. Вън от факта, че тук Мохамед поставя високо над себе си Спасителя на християните, той на бърза ръка прави на пух и прах вашата махди-надежда.
— Ти говориш като неверник.
— Не, като познавач на исляма, вдълбочил се във възгледите на един мюсюлманин. Ако сега се появи един Махди, възнамеряващ да изтреби така наречените неверници, в случай че не пожелаят да се обърнат към „правата“ вяра, то той ще е просто смехотворен. Има далеч над хиляда милиона люде, които не са мохамедани. Аз обаче ще говоря само за християните. Как ще подхване вашият Махди нещата, че да ни унищожи?
— С огън и меч!
— Нека дойде! При нас да дойде! Тъкмо там е работата, че той не може да дойде при нас! Може ли един извор на пустинята да отиде при Нил, за да го погълне? Може ли да преодолее пустинята и после скалистите планини, отделящи я от Нил? Той ще се просмучи, веднага щом дръзне да излезе от оазиса, безполезно в пясъка.
— Аллах ще увеличи неговите талази и укрепи силите му, че да стане хиляда пъти по-широк от Нил!
— Бог е всемогъщ, ала никога няма да накара заради възгордяването на някакъв мюсюлманин от сухата земя да избликне море и да залее хълмове и планини.
— Вие не ни познавате. Ние ще бъдем непреодолими, ако в случай на война се излеем по вашите земи!
— Ха! Вашият наплив би пресъхнал жалко още далеч преди да достигне границите ни. Познавате ли вие нашите страни, институциите, войските ни? На някаква си там пустинна бълха й щукнала идеята да подхване бой със слоновете и хипопотамите на Судан, бизоните и мечките на Америка, лъвовете и тигрите на Индия! Глупости! И стотици хиляди да пристигнехте, това пак не би ви ползвало с нищо. Ти си нямаш представа колко бързо ще ви покосим.
— Аллах! Ние в миг ще ви смажем!
— Не! По-скоро върху вас ще се нахвърли смъртта от дулата на нашите пушки и оръдия. Преброй милионите войни, които имаме! И какви мъже са само! Какво са десет от вас срещу един от нас! Нека твоят Махди дойде да ни унищожи. Мислиш, че ще е необходимо да се браним срещу него? О, не! Ние ще се смеем, само ще се смеем и пред екота на този подигравателен кикот той ще побегне презглава ведно с всичките си юнаци.
— Ти говориш много големи приказки, ефенди! Но ако го зърнеше да идва, зъбите ти щяха да се разтракат от страх.
— Тъй, тъй!… Че толкова ли пък страшен вид има?
— Да, ти хабер си нямаш колко ужасен може да бъде той.
— Но ти си го имаш тоя хабер? Познаваш ли го?
— Да, аз познавам Махди. Той е вече тук и е получил указание от Аллах за покоряването на земята и изтреблението на неверниците.
— Искаш ли да му предадеш от мен един добър съвет?
— Какъв?
— Нека Махди си пасе в мир своите стада или обработва нивята си, но да се откаже, в името на Аллах, от своето въобразено призвание, той се намира в една огромна самоизмама, която неговите привърженици, в случай че изобщо намери такива, ще заплатят със своето имущество и живота си.
— Неговото пратеничество е от Аллах и той ще се подчини на повелята, идваща от Небето.