— Ефенди, с какво право ме третираш като свой пленник? — кипна оня.
— С правото на всеки, който трябва да се грижи за своята сигурност.
— Да не би моето тръгване да застрашава с нещо сигурността ти?
— Да.
— Аллах, Аллах! На мен това! На мен, Махди, пред когото милиони ще лежат в прахта!
— А-а, сега си показа боята! Ти значи си избраникът, на когото Аллах е говорил! Ти се тъкмиш да свалиш хадифа и султана? Ти се каниш да завоюваш света и унищожиш християните? Ти искаш да довършиш незавършената мисия на Пророка и да понесеш ятагана на исляма от единия край на земята до другия?
При всеки от тези въпроси аз плъзгах поглед отгоре надолу и после пак отдолу нагоре по фигурата му, натъртвайки всяка дума, и накрая заключих:
— Откровено да ти призная, ти не ми мязаш даже на мъж, който ще съумее десет асакера да предвожда, та камо ли да властва над целия свят!
— Не се подигравай, защото може лошо да си изпатиш. Аз съм осветлен от Духа и знам всички неща. Знам какво се е случило и какво ще се случи и виждам отнапред как се сбират около мен дружините на всички смъртни.
— Тъй, знаеш всичко, което се е случило, и можеш да предвиждаш също бъдещето? Че ти тогава си имал съвсем същите остри очи като моите! Ние и двамата значи знаем, че не възнамеряваш да тръгнеш за Хартум, а към джезире Хасание, за да подириш Ибн Асл. А знаеш ли и че ще бъда там преди тебе? Твоята благодарност към мен действително е голяма, толкова голяма, че сърце не ми дава да те пусна. Ти ще останеш при нас и…
Не стигнах по-нататък, защото той се обърна внезапно и хукна към гората. Аз се стрелнах бързо след него, застигнах го и го улових за лявата ръка. В дясната той държеше кремъклийката си и замахна да ме удари с приклада в гърдите. Повалих го и коленичих върху него, държейки го здраво. Мъжът буквално се пенеше от ярост и сипеше хулни думи, които никак не бяха достойни за един бъдещ Махди. Аз впрочем изобщо не бях взел на сериозно цялата му тая реч за „пратеничеството“.
Асакерите бяха немалко изненадани, че из един път се отнесох към Факир ел Фукара като с враг. Но когато им разкрих намерението му да ни предаде на Ибн Асл, да имаше как, щяха да убият на място неблагодарника.
От това, което бях узнал, нашият пътен план изцяло се промени. Сега се касаеше да помогнем на Рейс Ефендина. Той трябваше, в случай че още имаше време за това, да бъде предупреден, а ако бе твърде късно, спасен от ръцете на Ибн Асл. Налагаше се да се действа бързо и тъй като експедирането на пленниците не можеше да стане с потребната бързина, аз реших веднага да препусна напред.
Не беше препоръчително да яздя сам. Но кого да взема със себе си? Някой аскери? Не. Аз тръгвах срещу неизвестна ситуация. За да се справя, щеше да бъде необходима хитрост, вероятно също решителност и смелост, така че се нуждаех от придружител, на когото да мога да разчитам във всяко едно отношение. Вярно, много ми се искаше да дам командването на асакерите на Бен Нил — считах го способен да отведе шествието благополучно до целта, ала на мен той беше още по-нужен. По-добре пленниците да се изплъзнеха, отколкото на Рейс Ефендина да се случи някакво нещастие. Ето защо предложих на Бен Нил да язди с мен, а командата на отряда предадох на най-възрастния аскери, на име Исмаил. Той имаше един опитен помощник в лицето на фесарахския водач, който трябваше да отведе кервана до близкото на остров Хасание село Хегаси. Там смятах да ги чакам. Аз му върнах прочутата „ясновидска“ кремъклийка, от което той изпадна в небивала радост.
— Ефенди — ликуваше Абдуллах, — твоята душа прелива от милост, а състраданието ти разведрява моето сърце. Разчитай не мен и не бери дертове. Аз ще заведа асакерите и пленниците благополучно до Хегаси. Язди си на рахат и нека Аллах благослови пътеката ти и те закриля!
5. Ибн Асл, ловецът на роби
От извора в газиахската гора до джезире Хасание трябваше да се измине едно разстояние от почти тридесет географски мили16. Нашите отлични камили оставиха този път зад себе си за два дни, но когато наближихме целта, бяха толкова изтощени, че едва се влачеха. Мислех, че съм взел правилно посоката, ала бях попаднал малко нещо наляво, защото точно пред нае израсна Джебел Араш Кол, който се намира значително на север от Хегаси.
Беше привечер, когато пристигнахме там. Хегаси е мизерно хелле17, което се състои от неголям брой колиби и е разположено на високия бряг на Нил, доста добре защитено срещу разливите на реката. От хеллето се спускаше път до едно място край водата, където приставаха плавателните съдове и биваше поен добитъкът. Един такъв път, както и мястото за приставане и водопой се нарича по Горни Нил „мишра“.
16
географски мили — пътна мярка за дължина с различни размери в отделните страни, в Германия = 7420 м (Б. пр.)