— Хванете ги, мъже! Ставайте, след тях!
Всичко, що имаше нозе, хукна в гората, самият Ибн Асл и другите двама — също. Аз бях направил само двадесет крачки, насочвайки се после с къса дъга отново назад — натам, където поляната с ом суфах свършваше. Светлината от огъня тук не проникваше и аз повлякох Бен Нил сред тръстиката, където се снишихме. Зад нас се чуваха гласовете на напразно търсещите.
— Защо не продължи да бягаш? — попита ме Бен Нил. — Те нямаше да ни настигнат!
— Защото изобщо не искам да бягам!
— Смяташ да останеш скрит тук?
— Не. Исках само да покажа на Ибн Асл, че не допускам да ми се заповядва. Сега всички изчезнаха сред дърветата. Ела!
Изпълзяхме от високата тръстика и притичахме към огъня, край който бе седял Ибн Асл. Клекнахме до него. Три кремъклийки и три лули лежаха тук. Край тях се мъдреше един глинен съсъд с тютюн. Натъпкахме си набързо по една лула и ги запалихме. Миг по-късно зад нас прозвуча вик на удивление:
— Та те си седят там, до огъня!
Викът се поде от уста на уста и хората се върнаха също така бързо, както бяха хукнали. Ние седяхме спокойно и си пафкахме. Мъжете не знаеха какво да кажат. Те викаха, крещяха и се смееха един през друг. Ибн Асл трябваше да ги разбута, за да стигне до нас.
— Аллах акбар! (Аллах е велик!) — удиви се той. — Какво ви хрумна? Ние ви търсим, а вие си седите тук!
— Исках само да ти покажа, че мога да си тръгна, ако поискам. Вие със сигурност нямаше да ни застигнете. Но аз съм дошъл да правя далавера с теб и няма да си тръгна, преди да съм я осъществил.
Казах го толкова уверено, че неговата толкова мрачна преди туй физиономия се разтегли в усмивка.
— Амм Селад, мъж като теб още не съм виждал. Ти си изключително дързък. Но тъй като на мен тъкмо това ми допада, няма да ти зачета номера, който ни погоди. Върнете се по местата си!
Заповедта се отнасяше до неговите хора, които веднага я изпълниха. Ибн Асл седна до дясната ми страна и другите двама последваха примера му. Да, бях проявил дързост и сега оставаше да се изчака дали това щеше да има добри последици. Ние не бяхме нито поздравени, нито ни бе казано добре дошли и докато това не станеше, не можехме да се чувстваме сигурни. Ибн Асл взе третата лула, натъпка я, запали я и издуха дима в лицето ми.
— Аз никога не съм преживявал наистина подобно нещо на случилото се преди малко. Ти или си някой вятърничав чешит, или много опитен търговец.
— Не първото, а второто — ухилих се аз. — Минал съм през много опасности и не се страхувам, когато някой ме посрещне, без веднага да ми каже добре дошъл.
— Мога ли да ти кажа мархаба19, без да те познавам?
— Да и не. Всеки постъпва според табиета си. Аз казвам добре дошъл на всеки, който ме навести.
— И дори да е някой калпав човек?
— Винаги ще имам време да го прогоня.
— След като си претърпял щети! Не, първо проверката и сетне отсъждането!
— Проверявай тогава! Ще ми бъде приятно. Но ти казвам, че съм много уморен. Днес яздихме дълго и се нуждаем от сън. Така че имай благосклонността проверката ти хем да не вземе да се проточи цялата нощ!
Ловецът на роби се спогледа с другите двама. Докато те не знаеха с веселие или яд да гледат на нещата, Бен Нил прибави със сериозна физиономия:
— И също ни гони гладът!
Тогава Ибн Асл се изхили шумно.
— В името на Аллах, вие сте странни люде! Но аз ще се отклоня веднъж от привичката и ще ви даря с доверие.
— Това все пак не ти е кой знае колко трудно — казах аз. — В действителност за мен е много по-трудно да храня доверие към теб. Ние предприехме рискованото начинание да те посетим. Това не е ли най-доброто доказателство, че имаме честни намерения?
— Това всъщност би трябвало да си го помисля!
— Помисли си го и няма да сбъркаш! Аз се зарадвах, като чух, че си се намирал край джезирето. Канех се да тръгна нагоре до Бахр ел Гхазал или Бахр ел Джебел, за да потърся там някоя сериба. Това щеше да е едно дълго пътуване в неизвестното. Сега мога да се присъединя към теб, ако разрешиш, и съм убеден, че и занапред ще поддържаме търговски връзки.
— Пита се каква цена плащаш.
— Каквато стоката, такава и цената. Аз изкупувам рекика току след улова и си го извозвам сам.
— Само че ти нямаш хора за тая цел, Амм Селад!
— Ще ги вербувам по-късно. Смятам, че при шиллуките и нуехрите ще мога да се сдобия с достатъчно бойци.
— Това изисква много пари, по-точно стока, защото там горе се заплаща само със стока.
— Ще я закупя от Фашода. Пари имам.
— В такъв случай ти наистина рискуваш много — захили се Ибн Асл. — Какво сега, ако те убия и ти взема парите?