— На него да се качим, ние много ще се вардим. Огънят е по-бърз от барута.
— А-а! Ти се тъкмиш да подпалиш кораба на Рейс Ефендина? Трудно ще стане тая работа. Или може би имаш на борда му свой човек, който ще го запали?
— Не. По този начин не бих могъл да постигна целта си, защото пожарът скоро би бил забелязан и угасен, и аз ще остана с пръст в устата. Аз ще подхвана съвсем другояче нещата, и то така, че ни един да не може да се отърве и от кораба треска да не остане.
— Не ми е понятно.
— Е, да, ти доста нещо си преживял и си понаучил това-онова, което други не са опознали, ама все още ти липсва подобаващият тертип и чалъм. Един ловец на роби не бива да знае пощада. Тук се касае за битие и небитие. Или Рейс Ефендина трябва да загине, или аз. И тъй като аз нямам охота за това, то нека го сполети него, ама завчас, та спасението му да е напълно невъзможно.
— Имаш право. След всичко, което научих от теб, на твое място аз също бих действал така целенасочено. Само не схващам с какво средство се каниш толкова сигурно и бързо да се оправиш.
— Всъщност би могъл да отгатнеш. Не видя ли купите ом суфах?
— Разбира се, та те са достатъчно големи.
— Аз наредих да се нареже ом суфах, за да получа, първо, място за бивак, и второ, горивен материал за огъня. Забеляза ли буретата, дето стояха наблизо?
— Да.
— Те са пълни със средство, което ще унищожи Рейс Ефендина. По-точно казано, вътре има газ20.
— Газ? А-а, започвам да вдявам. Ами как ще прехвърлиш опасното вещество на кораба му?
— Да го прехвърля? Та на мен не ми е нужно да го прехвърлям на кораба, а само да го закарам до него. Работата е много по-лесна, отколкото си мислиш. Аз съм убеден, че Рейс Ефендина ще спре в Хегаси. Това ще ми даде време да извърша приготовленията си. Знаеш, че в Хегаси имам страж. Веднага щом Рейса пристигне там, мъжът ще препусне насам да ми доложи. Нил се дели от джезирето на два ръкава и по-спокойният и по-сигурен е този, край който се намираме. Значи Рейса ще се насочи към нашата страна. Аз ще сформирам от моите хора три отделения. Първото остава при буретата, второто заема брега възможно по-далеч надолу по течението, а третото — отсреща периферията на острова. По този начин речният ръкав, от който ще се възползва Рейс Ефендина, ще бъде обточен от моите войни и те на първо време няма да се показват, когато корабът наближи дотолкова, че вече не може да избяга, хората при буретата изхвърлят в реката петрола и сухата, бързо разгаряща се ом суфах. Петролът се разлива по водата и образува около кораба едно огнено море, от което измъкване няма. Какво ще кажеш за плана?
Потръпнах от тоя човек, ала се насилих да отвърна възхитено:
— Великолепен е, изключителен! В собствената ти глава ли се роди?
— Аз самият го намислих — рече Ибн Асл гордо.
— Възхищавам ти се. На мен никога не би ми хрумнала подобна идея. Най-много щях да издебна някъде Рейса, за да му тегля тайно куршума.
— И да оставиш живи съмишлениците му? Не, всички те трябва да заминат за Джехеннема!
— А какво, ако намерят време да насочат кораба към брега?
— Нека опитат! Помисли все пак, че за броени мигове те ще се озоват сред пламъци и непременно ще се задушат. Корабът веднага ще загори с буен пламък. Въпреки това аз съм взел предвид и вероятността неколцина да се хвърлят във водата, за да се доберат до брега. Ако те се изплъзнат от огъня, което аз считам за невъзможно, то нали моите хора ще стоят от двете страни на водата. Те ще бъдат избити от тях с приклади. Сигурно ти е ясно, че ни един няма да може да се измъкне.
— А не е ли възможно огънят да стане опасен и за собствения ти кораб?
— Не, защото той ще стои откъм течението.
— Но какви последици ще има всичко това за теб! Ти ще бъдеш подгонен от асакерите на хадифа, додето те спипат, и после три пъти горко ти!
— Ще узнае ли някой как е възникнал пожарът? — изхили се Ибн Асл коварно.
— Може би. Не е изключено все пак той да се разпространи надолу до Хегаси. Хората ще разберат, че е възникнал от плаващия петрол и ще се запитат кой го е излял в реката.
— Нека си се питат. Никой няма да им отговори!
— Сигурен ли си в собствените си хора?
— Да. Никой от тях няма да се раздрънка.
— Понеже имаш добро отношение към мен, ще ти обърна внимание на още нещо. Какво ще стане, ако освен корабът на Рейс Ефендина се появи и друг?
— Ще загине барабар с него.
— Или отгоре се зададе някой плавателен съд? Той ще спре и ще стане свидетел на драмата. Така ще бъдеш издаден.
— Да се надяваме, че такъв случай няма да настъпи. Но ако все пак възникне, е, тогава не мога да променя нещата. Ще го накарам по някакъв начин да пристане и после пак ще сторя онова, което съм си наумил. Не мога да бъда виновен, ако по някаква непредпазливост петролът ми се подпали, а Рейс Ефендина прояви гламавщината да рискува да навлезе с плавателния си съд в огъня. Кой може да ме накаже за това?