— Хм-м! Нека си пожелаем по-добре да не настъпва никакво смущение!
— Пет пари не давам и да настъпи. Не съм ли вече преследван и сега като хищно животно? Дръзвам ли да се появя в Хартум? Аз съм обявен вън от закона. Никой освен мен самия не знае къде живея. Аз съм против закона и той е против мен. Тук имам да уредя още някои неща и после ще изчезна. Така че може да ми е напълно безразлично дали ще се разбере, че Рейс Ефендина е загинал от моята ръка. Жалко само дето корабът му ще изгори, без да мога да направя и най-малката плячка! Но онова, което изтърва тук, ще си наваксам с похода за роби. Аз ще предприема един гхазуа21, какъвто още не е имало, ще разбереш това. Да не говорим сега по този въпрос. Лампата догаря и нека вече спим.
Не бе имало много петрол в малкия резервоар. Пламъкът ставаше все по-слаб и по-слаб и накрая напълно угасна. В помещението стана тъмно.
6. Един пъклен замисъл осуетен
Премислях онова, което бях узнал. Нима бе възможно на някой човек да хрумне такава демонска идея! На изпълнението на този ужасен план трябваше да се попречи. Но как? Най-простото и най-доброто беше да се измъкна с Бен Нил от кораба и да се върна в Хегаси, за да предупредя Рейс Ефендина. Ама къде беше Бен Нил и в сферата на възможното ли бе да го измъкна от съквартирантите му по спалня, без те да усетят? Трябваше да опитам, но това не можеше да стане, преди Ибн Асл да е заспал.
С болка зачаках този миг. Минути минаваха, дълги минути. Най-сетне разпознах по неговото тихо, равномерно дишане, че е заспал. Развих се от мрежата и пропълзях до него. Приближих ухо до лицето му и се заслушах. Да, това бе дишането на спящ. Той не се преструваше. Изпълзях навън в предното помещение. Там се бях съблякъл и освободил от нещата си, но ги оставих, тъй като само щяха да ми пречат при тайното търсене.
Когато достигнах откритата палуба, спрях най-напред в дълбоката сянка на каютата да се огледам. Повечето ловци на роби бяха потърсили спалното помещение. Вярно, там въздухът бе по-душен отколкото на открито, но поне нямаше да страдат от комарови ужилвания. Един единствен огън, най-отдалеченият от кораба, все още гореше. Край него лежаха неколцина спящи, закриляни от пушека срещу комарите.
Дали имаше поставени стражи? Не видях и не чух такива. На палубата, тънеща в полумрака на звездната светлина, нямаше никакво движение. Запълзях на четири крака. Отминах водещия към трюма люк и мечтата, без да съгледам някого. И по-нататък не видях човек.
Стигнах до носа и забелязах, че там също има каюта. Кухнята се намираше по средата на предната част, а не, както е обичайно при нилските кораби, в ъгъла на носа. Там, напротив, бе стъкмено едно помещение, от което чух да се носят приглушени гласове. Приближих пълзешком до дъсчената стена и се заслушах. Двамата офицери и Бен Нил още не спяха. Говореха помежду си и аз можех доста ясно да разбирам думите им. От тях схванах, че Бен Нил се старае да подпитва двамата. Усърдието на младежа, да ми бъде полезен, беше толкова голямо, че той жертваше съня си и опитваше да поддържа будна и компанията си. Това слагаше една дебела черта на сметките ми. Те можеха още дълго да си говорят. А и щеше ли да бъде после възможно тайно да се отдалечим? Птичият свят на Нил се събужда още преди разсъмване. Разшумеха ли се малките смутители на покоя, спящите щяха да се пробудят и за бягството щеше да стане твърде късно.
Освен това по гласовете прецених, че тримата разговарящи не лежат благоприятно за моята цел. Бен Нил беше заел именно място отзад, а помещението беше толкова малко, че дори другите да спяха, не можеше да се отдалечи, без да ги прекрачи. При това щеше да ги събуди. Най-малкото беше вероятно.
Та какво да правя? Бен Нил не можех да измъкна. Без него пък ми бе невъзможно да се махна, тъй като това би означавало сигурната смърт на доблестния младеж. Значи аз също трябваше да остана. Но ужасната опасност, към която Рейс Ефендина неподозиращо отиваше! Тя трябваше непременно да бъде отстранена. Той можеше още заранта да доплава и тогава вече щеше да е прекалено късно. Е, да, ако се касаеше за някоя атака, някое изненадващо нападение, ама не за тоя пъклен петрол! Аз трябваше да го обезвредя. Когато после „Шахин“ дойдеше, поне нямаше да бъде изгорен и щеше да може, в случай че бъде нападнат, да се защитава.