— Ти не каза ли самият преди малко, че съм открил ловците на роби, макар да не съм могъл да знам кой път са хванали? Тук откриването е много по-лесно, защото си имам водач.
— Имаш предвид мен? В тая работа с нищо не мога да ти бъда полезен. Аз хабер си нямам къде би трябвало да ги дирим.
— Нямам предвид теб, а дяллаба.
— Него, него наричаш ти водач? Него не разбирам. Той тръгна към Ел Фашер, значи на запад, докато ти трябва да търсиш на изток.
— Мъжът излъга. Той изобщо не възнамерява да отива в Ел Фашер. Веднага щом се намери извън обсега на очите ни, той ще обърне към онези, които са го изпратили на разузнаване. Понеже нямаше при себе си мях с вода, трябва спътниците му да са някъде наблизо. Те са разставили постове по линия, която пресича нашата. Дяллабът принадлежи към тези постове. Той ще се върне да ги свика, после неприятелите ще ни чакат в обединен състав на някое място, на което нашата посока непременно ще се натъкне. В откритата равнина това не би било опасно за нас, защото ние навреме ще забележим присъствието на враговете. Ето защо те ще потърсят някой терен — може би храсталак, гора, скалиста местност, където да им паднем неподозирано в ръцете. Сега се пита дали в хода на днешния ездови преход и в нашата посока има някое такова място. Ти като водач трябва да го знаеш.
— Аз познавам пътя много точно. Сега е обяд. Ако потеглим веднага, час и половина преди залез слънце ще стигнем до една гора от дървета газиах.
— Тогава ти давам дума, че враговете ще се спотаят в газиахската гора.
Абдуллах ме погледна удивено и поклати глава.
— Твърдиш го толкова категорично?
— Действително и ти ще разбереш, че не се заблуждавам. Ние ще следваме първо дирята на фалшивия дяллаб, докато достигнем линията на съгледвачите или постовете, а после…
— Как ще различиш, че се намираме на тоя пункт? — прекъсна ме той.
— Ще ти покажа. После обаче ще опишем една дъга, за да стигнем до гората от друга посока, та докато стражите се озъртат на запад, ние да ги нападнем в гръб от изток. Преди туй обаче трябва поне бегло да съм наясно с картинката. Колко е голяма тая гора от газиах?
— Тя е колкото широка, толкова и дълга. Трябва да яздиш повече от час, за да я прекосиш.
— Дърветата високи ли са?
— Тук и там много високи.
— Има ли подлес?
— На места е много. Има и извор, от който блика доста вода и подхранва многобройни храсти и увивни растения.
— С камили може ли да се минава през гората?
— Да, ако се избират открити редки места.
— Добре, засега знам достатъчно. Можем да потегляме.
— Няма ли първо да яздим на запад, следвайки дяллаба, за да разберем дали наистина се е върнал обратно?
— Това е излишно. Аз съм убеден, че го е сторил, и скоро ще се натъкнем на дирята му.
Понеже беше яздил бързо, подозрителният отдавна бе изчезнал от очите ни. Ние оседлахме, възседнахме и поехме на изток. Аз с водача до мен начело, а Бен Нил с асакерите в познатата, обичайна за керваните колона един подир друг. Войниците бяха седели в наша близост и всичко чули. Те бяха любопитни дали предположенията ми ще се потвърдят и горяха от нетърпение в случай на опасност да създадат работа на своите кремъклийки.
Напуснахме кладенеца по следата, която дяллабът на идване бе оставил. Още след половин час видяхме една друга диря да идва отдясно да се съединява с първата. Слязох да я прегледам. Водачът се присъедини към мен от любопитство. Аз оглеждах дирята в привидното положение. Когато се изправих, обясних:
— Бил е дяллабът, точно както предполагах.
— Как можеш да го твърдиш, ефенди? Та нали може и друг да е яздил оттук.
— Не, той е бил. Погледни тревата върху първата следа! Отскубнати са няколко стръка. При втората можеш да забележиш същото.
— Това е вярно, но…
— Тук няма място за никакво „но“. Камилата на дяллаба има уголемени възглавнички под пръстите и „скубе“. Втората диря показва по-ясни и назад „изхвърляни“ отпечатъци. От това може да се заключи, че той е яздил по-бързо отпреди. Връщал се е и е бързал.
Качихме се отново и продължихме да яздим по двойната диря. Беше минал може би час, когато стигнахме до едно място, където ездачът беше спирал. Тревата в един значителен кръг беше отъпкана и повалена. Право на изток водеше една стара диря от три камили и една нова от едно животно. Отдясно и ляво се отклоняваше по една единична диря на юг и север. Понеже придружителите ми не можаха да схванат работата, аз им я обясних.
— Това, което виждате тук, е доказателство, че предположенията ми са били правилни. Там, далеч пред нас, лежат в газиахската гора нашите противници и предводителят е изпратил напред една аванпостова верига. Трима мъже са дошли насам. Двамата са останали да бивакуват тук, а третият, сиреч дяллабът, като най-предприемчив продължил на разузнаване. Когато се върнал, съобщил на своите, че ни е открил, и препуснал обратно по тройната следа към гората, за да докладва на предводителя. Другите двама пък се отправили бързо — единият на север, другият на юг — да препращат останалите постове към гората. Щом тук е имало пост от трима мъже, то следва да се очаква, че и другите постове са се състояли от такъв брой. Тъй като основният отряд винаги е по-голям от всички патрули заедно, то от установеното можем да заключим за броя на мъжете, с които ни предстои да си имаме работа. Ние имаме пред себе си многочислен противник. Искате ли да приемете битката, или ще я избегнете, което сега, когато неприятелите са съсредоточени на едно място, ще бъде много лесно?