— Значи въпреки всичко смяташ, че той сега идва нагоре?
— Не, ала е възможно да е пристанал някъде до брега. Но където и да се намира Рейс Ахмед, при всички случаи ще поддържа бдителна вахта. Затова взех факлите. Той ще ни забележи и извика, за да не го отминем.
— Тогава те моля да ме оставиш да управлявам според опита си. Известен ми е курсът, който моряците държат, както и местата, където пристават и могат да наблюдават реката.
Не можех да сторя нещо по-умно, освен да изпълня волята му. Де да знаех само къде да търся Рейс Ефендина! Той беше намерил птиците отлетели. Сигурно беше разговарял с хората от задържания кораб и достатъчно научил, за да знае в каква посока би могъл да намери търсените. Приех, че незабавно се е върнал с асакерите си в Хегаси и се е качил там на своя „Шахин“, отплавайки на юг. Окажеше ли се предположението ми вярно, то или щяхме да го срещнем по път, или с настъпването на вечерта той бе акостирал някъде, и то на такова място, откъдето да може да вижда всеки минаващ съд.
Нашето нощно плаване протичаше, разбира се, по-бързо, отколкото пътуването срещу течението през деня. Имахме три двигателни сили: падът на реката, вятърът и веслата. За съжаление лодката беше много голяма. С някоя по-малка щяхме още къде по-бързо да се придвижваме. Въпреки това не бе минал и час от мига, в който напуснахме маийех, и ето че стигнахме хелле Кауа. Това село по онова време бе правителственото седалище по Бели Нил. Там биваха струпвани значителни запаси от жито и какво ли друго не и всеки плаващ на юг кораб се запасяваше оттук с необходимите неща, които насетне ставаха толкова по-скъпи, колкото човек по на юг отиваше.
Пристанахме тук за късо време, за да се осведомим от харис ел мишра25 дали корабът на Рейс Ефендина е бил видян. Отговорът беше отрицателен и ние продължихме плаването под ветрило и весла.
Нощ по Нил! Какъв сюжет за поета! На мен настроението ми обаче хич не беше поетично. Цяла поредица от нощи бях спал съвсем малко, следствие на което бях пренапрегнат, а пък трябваше и да греба. Бен Нил не се чувстваше по-различно. Смятам, че от време на време гребеше досущ като мен, със затворени очи и наполовина или даже три четвърти в сън. Абу ен Нил беше също така едносричен като нас и аз предположих, че неговата мълчаливост трябва да си има някоя особена причина. На моето допитване той рече:
— Не съм уморен ни най-малко, ефенди. Кахърите ми отнемат доброто настроение. Аз съм беглец.
— А-а, страх те е от Рейс Ефендина?
— Разбира се! Навремето той ме залови на робския кораб и сигурно щях да бъда строго наказан, ако ти не беше ме пуснал да избягам. А сега плавам право към ръцете на тоя суров господар. Трудно ми е да изрека молбата, ала, ефенди, освободи ме още веднъж! Позволи ми да напусна лодката на първото удобно място!
— Не искаш ли да се върнеш на кораба си?
— Преди да стигна до него, ще бъда заловен.
— Но ти си сам и безпомощен. Нямаш никакви средства. С какво ще се захванеш.
— Бен Нил, моят внук, ще бъде при мен!
— Не — отхвърли младежът. — Ти си бащата на моя баща и повеля на Аллах е да те почитам. Аз това и правя. Но сега съм слуга на ефендито и нищо не е в състояние да ме накара да го напусна.
— Сине на моя син, кой би очаквал такова нещо от теб! Искаш да се отречеш от кръвта, дето тече в жилите ти? Искаш да престъпиш законите, залегнали в гърдите на всеки човек?
— Не. Любовта към теб и верността към ефендито могат добре да се съвместят. Не е нужно да напущаш лодката. Аз познавам Кара Бен Немзи ефенди. Той ще те вземе под своя закрила.
— Няма да може!
— Хич да не си се усъмнил! Той може всичко, което поиска.
— Най-малкото искам само онова, което мога — забелязах аз. — Абу ен Нил, няма защо да се страхуваш. Рейс Ефендина ще ти прости миналото.
— Ох, ефенди, ако това е вярно! На колене ще му благодаря. Аз не съм толкова лош човек, както изглежда.
— Зная го, знаех го и преди. Затова те пуснах да избягаш.
— И никога вече няма да ме видят на борда на някой роботърговец!
— Тук също ти вярвам и ето защо ще помоля Рейс Ефендина да ти прости онова, което е било.
— Кара Бен Немзи ефенди, ти вливаш балсам в раната, която самият съм отворил в съвестта си. Ако Рейс Ефендина ми прости, то ще мога и аз да си простя. После вече от нищо и от никого няма да се боя, ще мога пред всекиго да се показвам, както и да отида в родния си край, без да мисля, че отмъстителят ще ме откъсне пак от моите близки.
— Бъди рахат! Аз ти казвам, че всичко ще бъде простено и забравено.
— Вярвам ти. Ти веднъж вече ме спаси и не би ме взел със себе си при Рейс Ефендина, ако не си убеден, че това може да стане без вреда за мен. Ама какво да му отговоря, ако ме запита по какъв начин съм се измъкнал навремето?