— Това е вярно — изрази съгласие Ахмед Абд ел Инсаф. — Трябва да са настъпили важни събития, за да тръгнеш за Хегаси вместо за Хартум. Защо те намирам в компанията на един кормчия на роботърговец? И къде си оставил моите асакери?
— Те са още назад и ще ти докарат една дружина ловци на роби на Ибн Асл, които плених.
— Ти отново си спипал такива? И на Ибн Асл? Ефенди, какъв щастлив мъж си само! Аз от Вади ел Берд хич нищо не съм заловил.
— Тогава се радвай, защото утре, ако нещо не се заблуждавам, ще получиш в ръцете си самия Ибн Асл.
— Вярно ли? Къде се намира той?
— В Маийех ес Саратин, както ти каза преди малко Абу ен Нил.
— Къде лежи този маийех?
— Над селото Ел Кауа.
— Там горе ли си бил? Как е възможно?
— О-о, вчера, преди да дойдеш, бях и в Хегаси и при джезире Хасание. Ибн Асл ме бе пленил.
— Плен… — думата заседна в устата му. — Ефенди, шегуваш ли се?
— Не.
— Аз предполагах, че си в западната степ, а ти водиш тук боеве с Ибн Асл, за когото си дадох толкова напразен труд да срещна!
— Работата е проста. Ще ти разкажа. Но нареди на хората си да се държат спокойно! За нашата цел е по-добре, ако в Хегаси никой не разбере какво става тук и какво решаваме, защото Ибн Асл има шпиони. Ибрахим, местния шейк ел белед, например е негов съюзник.
— Можеш ли да го докажеш?
— Да. Ибрахим знаеше, че Ибн Асл ти поставя тук засада. Той даже му бе помогнал, защото беше предоставил кон на един ловец на роби, който трябваше да следи за теб, та да може по тоя начин незабавно да доложи за пристигането ти.
— И ти знаеш всичко това! Горя от любопитство да чуя разказа ти. Тоя стар кормчия на роботърговец26 обаче ще вържем и тикнем в кауша.
— Не, емир! Той е добър и честен мъж, когото препоръчвам на твоята благосклонност. Ще ти обясня и това. Остави го при Бен Нил, неговият внук, и заповядай да ги нахранят и напоят! От вчера нищичко не сме хапнали.
— Значи ти също си гладен? Ще имаш каквото ти сърце пожелае!
Когато се погрижих и всички светлини освен фенера на мачтата да бъдат угасени, отидохме в неговата великолепно подредена каюта. Азис, любимеца, ни обслужи. Беше ни сервирано от всички налични провизии. По време на яденето аз разказвах и човек може да си представи с какво напрегнато внимание Рейс Ефендина ме слушаше. Той не бе в състояние да остане седнал, а крачеше възбудено напред-назад и често прекъсваше изложението ми със силни възклицания. Аз нямах време да бъда толкова изчерпателен, както в действителност ми се искаше. Разказът ми отне повече от десет минути. Когато привърших, той поиска да научи по-подробни детайли, ала аз отклоних.
— Не сега. Времето е скъпоценно. Ние, сиреч ти, аз и Бен Нил, трябва да тръгнем, преди да е настъпил денят.
— Накъде?
— Ще се качим в лодката, с която дойдох, и ще отплаваме на известно разстояние нагоре по Нил. Междувременно ще ти кажа всичко. Имам един план, за чието изпълнение е необходимо веднага да тръгнеш с мен. Всъщност не би трябвало да имаме придружители, но тъй като аз и Бен Нил сме изморени, а и не мога да искам от теб да гребеш, то нека ни придружават двама от твоите моряци.
— Е добре! Ти винаги си бил потаен! Но понеже знам, че нищо не вършиш без основателна причина, ще тръгна с теб.
— Смени бляскавата си униформа, поне куртката, с някое по-проста дреха. Колкото по-малко хора те забележат при връщането ти, толкова по-лесно ще успее нашият план.
Ахмед свали куртката и навлече на нейно място един тъмен бурнус. Аз загърнах за мен и Бен Нил малко провизии, които взех от масата. После потеглихме.
На изток се показа първият блед утринен светлик, когато се отблъснахме с лодката от „Шахин“. Двама матроси гребяха. Аз седях редом с Бен Нил, а срещу нас — Рейс Ефендина. Беше понятно, че Слугата на справедливостта се намира в състояние на голяма напрегнатост. Аз не го оставих дълго да чака, а му представих, докато се плъзгахме бавно срещу течението край левия нилски бряг, желания подробен доклад. Сега можех без ущърб на моя план да отговоря на всички негови въпроси, а те бяха толкова много, че когато се почувства най-сетне удовлетворен, бяхме достигнали мястото, където бе стоял „Хирдаун“. Пристанахме там и седнахме под едно дърво. На двамата моряци наредих да се върнат по суша в Хегаси, като възможно най-малко се оставят да бъдат видени. Те тръгнаха, а Рейс Ефендина попита учуден:
— Ти ставаш все по-загадъчен. Нима няма да се върнем с лодката?
— Аз и Бен Нил — да, ти обаче — не.
— Защо? И аз ли трябва да вървя пеша?
— Да. Причината ще ти съобщя по-късно. Сега бих желал да чуя най-напред какво мислиш за тези събития. Нали имаш намерение и храниш също надеждата, този път съвсем сигурно да спипаш Ибн Асл?
26
Има се предвид, както и в предишни случаи, кораб, предназначен за търговия с роби. (Б. пр.)