— Естествено! Заклевам се в Аллах, че днес или утре ще го…
— Не се заклевай! Човекът не е господар на събитията. Една малка грешка може всичко да погуби. По кой начин смяташ да го заловиш?
— По най-простия: отплаваме за Маийех ес Саратин и там го нападаме.
— Ибн Асл изобщо не е вече там. Убеден съм, че късо време след нашето бягство той е напуснал маийех, и то по две причини. Първо, там вече не се е чувствал сигурен, понеже сага на мен ми е известно скривалището му и второ, трябва да побърза да спаси баща си и своите подчинени. Той е поел подире ни надолу по Нил.
— Че тогава е потребно само да тръгнем насреща му, за да…
— За да не го срещнем — вметнах аз.
— Ще претърсим всяко кътче по брега!
— А междувременно Ибн Асл вече ще е започнал с хората си похода по степта срещу твоите асакери!
— Толкова бързо няма да съумее да се оправи!
— Защо не? Ловецът на роби знае, че го търсиш, и че аз при всички случаи ще побързам да дойда при теб, за да те отведа до маийех. Той е използвал нощта да напусне мястото и да стигне възможно по-далеч надолу по течението. Там ще пристане до някое закътано местенце, ще остави няколко души за охрана на плавателния съд и с другите ще потегли към асакерите ти.
— Наистина ме убеди. Трябва да тръгна бързо с хората си, за да защитя кервана. Ти, разбира се, ще ни придружаваш!
— Предлагам аз да яздя с Бен Нил към кервана, а ти през туй време да поставиш засада на Ибн Асл.
— Защо да не се отправим веднага заедно срещу него?
— Защото в този случай няма да го пипнем. Ибн Асл се намира с хората си над нас. Ние значи имаме преднина. Ловците на роби ще ни последват по-късно и като се натъкнат на дирята ни, ще станат предпазливи и ще спрат.
— Но ако Ибн Асл иска да спаси баща си, трябва все пак да ни последва и нападне!
— Няма на ум да му дойде! Собствената му сигурност е по-ценна за него от живота на баща му и всичките му хора. Разбрах това и ще ти разкажа. Е, да, може и да ни нападне посредством ловците на роби, но да не падне самият той в ръцете ни, за това положително ще се погрижи.
— Значи не бива да избързваме напреде му. Да не би пък да трябва него да пропуснем да мине напред? При това положение той ще връхлети кервана и аз ще стигна твърде късно.
— За кервана в този случай няма да има нищо страшно, тъй като аз ще бъда при него. Ибн Асл значи не би могъл, както има намерение, да го нападне с изненада. Но аз планирам нещо съвсем друго. Често с хитрост съм постигал много лесно онова, което с употребата на цялата налична сила не би ми се удало. Ти самият стана свидетел на подобни примери. С една такава хитрост ще опитам, ако позволиш, за заловя Ибн Асл и ако не се премъкне някоя грешка, съм сигурен в успеха.
— Какво искаш да сториш?
— Да заложа на Ибн Асл един капан, в който да се улови. Победата значително се облекчава, ако човек добре познава бойната арена. Съумее ли един пълководец да примами врага на мястото, където вече всичко е подготвено за посрещането му, то победата дори при неравни сили е почти гарантирана. Ако потеглиш в откритата степ, няма да знаеш къде ще срещнеш Ибн Асл и при какви обстоятелства ще последва битката. За да го избегнем, ще определим някое място, където ще го чакаме.
— Дали ловецът на роби ще дойде със сигурност?
— Ще дойде. За това остави аз да се погрижа!
— Имаш ли някое конкретно място на ума си?
— Да, и то едно много подходящо. То трябва да се намира възможно по-близо до направлението, от което идва нашият керван и накъдето значи трябва да потегли и Ибн Асл. Джебел Аращ Кол е най-подходящото място за моя план. Бил ли си вече там?
— Даже няколко пъти, ефенди. Навремето пребродих цялата околност.
— Това ми е приятно, защото така няма да се налага тайно да те придружа, за да ти покажа терена, който имам предвид. Там има два маийех, свързани чрез воден ръкав с Нил. Северният е по-голям и далеч по-дълъг от южния. Известни ли ти са?
— Да. Големият маийех се нарича Маийех ел Хумма27, името на по-малкия съм забравил.
— Това Блато на треската имам предвид. То се проточва дълго и тясно край подножието на планината. Човек трябва да върви над четири часа, за да стигне от единия край до другия. Приблизително по средата на неговата дължина една бухта се врязва далеч навътре в планината. Тя е много дълбока, покрита с коварната ом суфах, а по периферията обточена с гъсто облистени дървета гафул28, които ми направиха особено впечатление, понеже иначе никой вид гафул не достига такава височина.