— Знам ги. Тяхното прелестно ухание изпълва местността и смекчава вонята на блатото. Пешеходецът може удобно да върви покрай тях, но един камилски ездач трябва много да внимава. Скалната стена е дълбоко вгъната и се възправя кажи-речи отвесно възбог. Бухтата е изпълнена от водата на маийех. Между водата и скалите има само една тясна пътека и по нея лежат разхвърляно големи каменни късове, които са се срутили отгоре и особено затрудняват вървежа на камилите. Този път около бухтата на маийех е донесъл гибелта на много хора, поради което е наречен Дарб ел Мусибе29.
— Съвсем вярно. И той ще стане за Ибн Асл един наистина фатален път.
— Как се каниш да подмамиш там хаирсъза?
— Че със сигурност ще го подмамя, знам добре. Методът и начинът още не са ми известни, обстоятелствата ще го решат. Пътят на нещастието лежи на западния бряг. Познаваш ли и източния бряг на маийех?
— Също така точно.
— Тогава навярно ти е известна и гъстата гора от дървета хегелик, която се намира от южния край?
— Да. Тази гора е кажи-речи непроходима, тъй като пространството между дървесните стволове е почти изцяло изпълнено с храсти набак.
— Тя ще ви послужи за скривалище.
— На нас? Да не би там да трябва да чакаме Ибн Асл?
— Да. Сега идва най-главното за теб, емир. Отбележи си го добре! След като се върнеш в Хегаси, потърсваш шейк ел белед, за да поговориш с него, и веднага отплаваш.
— Тоя предател, когато строго ще накажа!
— Това ще сториш по-късно. Днес обаче ще си още много любезен с Ибрахим и ще дадеш вид, сякаш притежава пълното ти доверие. Ще му кажеш, че си търсел роботоръговци при джезаре Хасание, но не си намерил никакви, и явно си бил заблуден от Ибн Асл. Той вероятно ще е в Хартум и трябва бързо да се върнеш там, за да го издириш и накажеш.
— Защо тъкмо на шейк ел белед трябва да го казвам?
— Защото Ибрахим играе една значителна роля в моя план. Той ще заложи капана за Ибн Асл, без хабер да си има за това. Той е негов съюзник и Ибн Асл или лично ще го навести, или ще изпрати човек, за да се осведоми къде си и как стоят нещата. Шейкът ще предаде, че си се върнал в Хартум и Ибн Асл ще се почувства сигурен.
— Също и от твоя страна?
— Да, защото аз също ще говоря с шейка. Сега се върни пеша в Хегаси и гледай, доколкото е възможно, по път никой да не те види. За да не те познаят отдалеч, те помолих да си смениш куртката. След като си заминал оттам, аз и Бен Нил ще пристигнем с лодката…
— Как се каниш да узнаеш, че съм заминал?
— Нека това си е моя грижа! Ще наблюдавам зорко. Та ще пристигна после с Бен Нил и ще потърся шейк ел белед. Ще се престоря, като че току-що идвам от маийех и ще му разкажа какво се е случило там горе и преди туй при джезире Хасание.
— Ще му кажеш ли при това положение кой си?
— Разбира се! Ибрахим после и бездруго ще го научи от Ибн Асл. Ако го излъжа по отношение името си, то той и на другото, което му кажа, няма да повярва и планът ми ще бъде подхвърлен на опасността да претърпи неуспех. Аз трябва да му засвидетелствам най-голямо доверие. Като шейк ел белед Ибрахим е административно лице, на чиято помощ привидно ще се позова. Ще му предоставя и лодката на съхранение и ще му кажа, че ти по-късно ще наминеш да я прибереш.
— Ти ще отидеш само с Бен Нил в Хегаси. Шейк ел белед ще узнае, че Абу ен Нил също е бил с нас. Как възнамеряваш да обясниш липсата на стария?
— Ох, когато се е спускал в лодката по време на бягството ни, той е паднал във водата и ако Ибн Асл не го е пипнал отново, крокодилите са го изяли.
— Защо го остави при мен? Нали можеше да го вземеш със себе си?
— Не. Липсва ми ездитно животно за него. Нали знаеш, че съм оставил в Хегаси само две камили.
— Накъде, казваш, се каниш да яздиш?
— Срещу моя керван. Аз го напуснах, за да те предупредя. Сега знам, че си спасен, и значи мога отново да го потърся. Това е удар, който гарантирано ще се увенчае с успех. Ибн Асл сигурно е бесен, дето му се изплъзнах. Той ще потегли срещу кервана да освободи пленниците и като чуе, че съм отново при него, ще бъде запленен, защото това му дава надеждата пак да ме пипне. После ще е толкова повече решен да ни нападне и дваж по-сигурно ще падне в клопката.
— Но ти още не знаеш как ще подхванеш уйдурмата, та да примамиш Ибн Асл в капана.
— Допреди малко още не знаех, но сега ме споходи една идея. Ще подхвърля една забележка на шейк ел белед, която ще накара Ибн Асл непременно да навести Джебел Араш Кол. Ще му разкажа следното: Досега съм щадил живота на пленниците си, макар тия мискини многократно да са си заслужили смъртта. Но след всичко, което сега се случи, повече не мога да проявявам милост. Такива паразити трябва да бъдат безмилостно унищожавани. Мен се канеха да ме изтезават до смърт. Е добре, всеки подчинен на Ибн Асл, който падне в ръцете ми, ще умре, преди всичко пленниците, срещу които ще яздя. Ще ги отведа при Джебал Араш Кол и ще наредя да ги хвърлят там в Маийех ел Хумма. Когато Ибн Асл чуе това, веднага ще се отправи натам, за да ни дочака и ги спаси. Не мислиш ли и ти така?