— Те… са… ранени, ефенди — заекна старият.
— От кого?
— От един чужд човек.
— Как е възможно? Познавате ли мъжа?
— Не. Аз не го видях, а Юсуф, — Исмаил посочи войника — който също стоеше на стража, не го познава.
— Ами другите пазачи.
— Дали са познавали мъжа, не зная. Не мога да ги попитам, защото са в несвяст.
— Те са първо двама, като прибавим и този войник, стават трима. Аз обаче бях заповядал при камилите да стоят петима!
— Ефенди, та нали сега там са петима мъже! — рече Исмаил, свеждайки поглед.
— Петима? — ядосах се аз. — Сега тук има общо десет човека, значи горе при пленниците се намират само десет души наместо петнадесет. Що за поведение! След като не си се вслушал в разпорежданията ми, не е за чудене, наистина, дето се случват такива неща. Ти си най-възрастният от асакерите. Да бях предал командването на някое дете, то сигурно указанията ми щяха да бъдат по-добросъвестно изпълнявани. И тези мъже са само ранени?
— Така мисля, ефенди. Надявам се, че са само в безсъзнание и скоро ще дойдат отново на себе си.
— Вие заехте ли се с тях?
— Още отпреди час. Но въпреки усилията ни те не искат да се пробудят.
— Не се и съмнявам. Виж лицата им! Това са черти на мъртъвци!
Аз коленичих да погледам мъжете, лежащи в локва кръв. Единият беше прострелян в тила, а другият — в гърдите. Никой още не си бе дал труда да им разтвори салтамарките.
Бяха мъртви.
— Абе ти очи нямаш ли! — нахоках гневно стария. — Тези двама души са умрели веднага. А сега искам да знам кака е могло да се случи това нещастие!
— Ефенди, питай Юсуф, той беше тук!
Исмаил посочи войника.
— Разправяй! — повелих му.
— Ефенди — подхвана Юсуф боязливо, — аз нямам вина, повярвай ми! Ние тримата таман бяхме сменили стражата…
— Вие тримата? — прекъснах го аз на думата. — Значи дори след смяната сте били въпреки изричната ми заповед само трима постови?
— Да. Но аз нищо не съм виновен за това.
— Зная, защото не ти си ги определял. По-нататък!
— Та таман бяхме сменили пазачите, когато видяхме да се задава край блатото по степта един мъж. Съглеждайки ни, той обузда като сепнат животното си. После приближи полека към нас.
— Беше ли непознатият въоръжен?
— Да. Аз бях най-близо до него и му викнах да спре. Той се подчини и дойде напълно едвам когато му дадох разрешение за това.
— Било е грешка. Или не биваше изобщо да допускате да приближи, или трябваше да го заловите.
— Та нали само защото искахме да го заловим, му разрешихме да дойде при нас.
— Попита ли той кои сте?
— Да, ефенди.
— И ти отговори?
— Да. Нямаше причина да премълча, че сме асакери на Рейс Ефендина!
— А дали е имало причина! Ти си подхванал една гламавщина, нямаща равна на себе си. Той е искал да знае кого има пред себе си и според това да нагоди своите отговори и сведения. Не го ли осъзнаваш? Той е бил по-умен от вас. Трябва да знам точно какво се е случило. Трябва да знам всяка дума, която е била изговорена, по възможност дори в поредица от въпроси и отговори. Помъчи се значи да си спомниш и дай честна информация! Само така ще можеш да получиш прошката ми, която съвсем не заслужаваш. Та той питал пръв, какво?
— Кои сме били. Аз му казах. После поиска да знае къде са другарите ни. Не пожелах да му кажа и тогава той сподели с мен, че бил приятел на емира.
— Ти повярва ли му?
— Не веднага. Аз бях предпазлив, ефенди, и му рекох в лицето, че думите му са лъжа. И тогава той захвана да говори много надменно. Заяви, че бил бърз вестител на мюдюра на Хартум, и бил пратен при Рейс Ефендина да му предаде важни заповеди.
— Мюдюрът на Хартум не може нищо да заповядва на Рейс Ефендина.
— Това аз не знаех. Той се представи за висш офицер, миралай30, и ни заговори така заповеднически, че трябваше да му хванем вяра.
— Трябваше? Когато едно куче те залае, вместо смирено да скимти, трябва ли да го сметнеш за лъв? Но по-нататък! Той сигурно се е осведомил за всичко?
— Да. Познаваше и теб и се отзова така ласкаво за теб, че нашето недоверие изцяло изчезна. Той поиска да знае къде си, къде се намират пленниците, с две думи, трябваше да му кажем всичко.
— Че пленниците се намират там горе в котловината на дерето?
— Да. Трябваше да му разправим как заранта четирийсетте мъже са паднали в ръцете ни.
— Тогава той е узнал също, че Рейс Ефендина се намира тук при Маийех ел Хумма и колко асакери има при себе си?
— Също това.
— Казахте ли му и по какъв начин се каним да заловим Ибн Асл?
— За това той особено настоятелно разпитва.