— Само на тоя крастав гяур, на тоя вонящ кучи син, дължим всичко това. Дано Аллах го разкъса и разпилее по всички ветрове!
Не му обърнах внимание. Рейс Ефендина стана и тръгна да ме посрещне.
— По време на отсъствието ти аз узнах всичко и строго ще накажа виновните. Ей ги къде лежат.
Той посочи едно място, към което още не бях погледнал. Там лежеше старият Исмаил, на когото бях поверил командването, заедно с поста Юсуф, който бе проявил общителност към Ибн Асл и го бе оставил да се изплъзне. Двамата бяха вързани. После продължи:
— Казаха ми, че си тръгнал с Бен Нил да преследваш Ибн Асл. Той ли беше ездачът, когото беше погнал, когато идвахме насам? Видях го, но не можах да различа лицето му.
— Да, Ибн Асл беше.
Разказах му, като седнахме при неговите офицери, хода на събитията. Когато свърших, той поглади замислено брадата си.
— Ако го бяхме сбарали, щяхме да си спестим много усилия и напрежение. Няма да си почина, докато не получа тоя чапкън в моя власт. Дъх няма да му дам да си поеме и ще го гоня, додето рухне пред нозете ми. Тоя мъж сам е по-опасен от всичките си хора взети заедно. Какъв триумф щеше да е, какво щастие и удовлетворение, ако го бяхме заловили. Но аз не искам да се оплаквам и сега-засега съм доволен. Виж пленниците и ги преброй! Сто и шейсет ловци на роби. Правен ли е някога подобен лов, ефенди?
— Аз поне не съм чувал.
— Да-а, такова нещо никога не се е случвало. Отсега моето име ще бъде изричано от всички капъсъзи от тоя сой с дваж по-голяма боязън и това дължа аз на твоята енергична подкрепа. Ще ми помагаш ли и занапред? Ще имаш ли добрината да ми изпълниш една молба?
— Каква?
— Кога трябва да се върнеш в родината си?
— Когато ми е угодно.
— Тогава остани още при мен! Искам нещо да ти кажа. Ще ти дам едно обещание. Ако ми помогнеш да заловя тоя Ибн Асл, готов съм да ти…
— Стой, никакви обещания! — пресякох го. — Ти ми позволи да гледам на теб като на свой приятел, а аз ти доказах, че съм твой. Между приятели обаче няма място за пазарлъци и възнаграждения. Аз имам време. Защо да не се поставя на твое разположение? Аз подхванах играта с Ибн Асл. Защо да не я доведа докрай и да я спечеля? Робският въпрос ме засяга в най-дълбоките душевни възприятия. Защо да не се занимавам на дело с него, след като ми се предлага толкова подходяща възможност? Онова, което съм си поставил за цел в тази насока, мога тъкмо по този път най-добре да постигна. Така че оставам при теб.
— Докато пипнем кучия син?
— Да, докато бъде обезвреден.
— Благодаря ти, ефенди! Едва сега съм сигурен, че ще го спипам. Къде, смяташ, че ще се намира той оттук насетне? Накъде ще се насочи днес?
Аз обясних и обосновах гледището си, относно което бях говорил вече преди малко с Бен Нил. Ахмед ме слушаше внимателно и когато свърших, рече:
— Напълно съм съгласен с теб. Ибн Асл ще се отправи първо към кораба си и после ще замине за Фашода, за да потърси там приятелите си. Какво да правим при това положение?
— Трябва да тръгнем след него.
— Определено! Но аз за съжаление трябва да отида първо до Хартум, за да предам пленниците. Там ще се снабдя с провизии и муниции за едно дълго пътуване, защото е възможно да преследваме Ибн Асл далеч нагоре в Юга, до блатистите местности на нилските ръкави. Това ще отнеме няколко дни. После трябва да вземеш предвид, че при благоприятен вятър ще се нуждая поне от една седмица за плаването нагоре по Нил до Фашода. Когато пристигнем там след толкова дълго време, Ибн Асл вече ще е изфирясал.
— Не би ли могъл в Хартум да вземеш някой правителствен параход, който да те закара на буксир за много по-кратко време?
— Ако заваря някой от онези малки вабурат31, действително ще му сложа ръка. Но дори и тогава Ибн Асл ще е напуснал селището още къде-къде преди пристигането ми.
— В такъв случай ще го последваме. Това си е съвсем просто!
— Не е чак толкоз просто, колкото си мислиш. Но ако някой от нас отиде горе във Фашода, би могъл да събере сведения и подготви нещата, та като пристигна, да не се налага да спирам, а веднага да поемем по петите му.