— Е добре, разкарайте го най-сетне тоя Абд Асл!
Сега свързаха краката на стария и го понесоха. Той се държеше съвсем спокойно. Ние също се умълчахме. Никой в бивака не изричаше дума. Сетне откъм блатото се чуха няколко вика, после скимтящо ридаене и накрая един крясък, който ме пронизало мозъка на костите. Старият беше свършил. Когато мъжете, които го бяха отнесли, се върнаха, един от тях доложи:
— Първо си даваше вид, като че е твърд и куражлив, ама като видя отвратителните твари, зарева. Шеятините на блатото веднага го разкъсаха.
Потреперих. И все пак ми се струваше, сякаш това наказание не му бе прекалено сурово отмерено. А Рейс Ефендина даже ми рече:
— Жалко, че мина толкова бързо! Тоя изверг заслужаваше една по-дълга агония. Ти сигурно ми се гневиш, ефенди, дето не се съгласих на неговото искане.
— Не, не мога да ти се сърдя, защото онова, което той искаше, беше наистина безумно. Той и всичките му хора свободни! И в крайна сметка все пак щеше да ме излъже. Но така или иначе поне един резултат реализирах. Досега не бях попадал на ни най-малка следа от безследно изчезналия, но понеже старият се увлече до думите: „тоя Хафид Сихар, когото синът ми всъщност трябваше да погуби“, то знам къде мога да добия информация, а именно при Ибн Асл, който при всички случаи е ограбил изчезналия. Познаваш ли търговеца Баряд ел Амин в Хартум?
— Да. Често съм се отбивал при него.
— Честен човек ли е, или не?
— Самата честност не би могла да търгува различно от него.
— Би следвало да ми е приятно. Водачът от Маабдех също ми го описа като честен човек, ала в неговото описание все пак имаше няколко пункта, които се нуждаеха от разяснение. Ако той е лицемер, ще го разоблича веднага щом отида в Хартум, което за съжаление сега няма да стане толкова скоро. Кога ще тръгнем оттук?
— По моему веднага.
— Приключи ли за днес със съденето?
— Да. То всъщност касаеше само стария, който при всички случаи трябваше да бъде обезвреден. В Хартум аз няма да имам време да се занимавам дълго със съдбата на тези хора. Ще ги предам там на съдилището, а при това положение много лесно щеше да е възможно Абд Асл да бъде оставен да се измъкне срещу някоя подобаваща сума.
— Човек би трябвало да си помисли, че в подобен случай за подкупване на съдиите не може и дума да става!
— Да, би трябвало да си го помисли и що се отнася до мен, не бих позволил справедливостта на присъдата ми да бъде подкупена и за милиони. Но съм слушал, че в някаква християнска страна богинята на правосъдието била представяна като сляпа жена…
— Това е било в езическа страна, а именно Гърция.
— Дали християнска, езическа, или мохамеданска, нещата си остават все същите, навсякъде е така. Чувал ли си за мюдюра на Фашода?
— Да. Той се казва Али ефенди ел Курди и е станал известен в широк кръг с жестокото потушаване на военния бунт в Касала.
— Там той беше оставил справедливостта твърде много да се разпорежда, затова пък по-късно толкова по-малко. Знаеше се, наистина, че във Фашода строгата забрана на търговията с роби е под негов контрол, ала от това нямаше нищо видно. Ловците на роби влизаха и излизаха съвсем открито в неговата къща. Те тайно му плащаха данък на глава за всеки роб и в замяна намираха при него закрила срещу закона. Аз ги познавах всичките, но не можех да пипна ни един. Когато отивах някой път да стегна примката около врата на един такъв капъсъз, биваше тя срязвана от мюдюра. Щом главният повелител на една провинция върши такива неща, какво може да очаква тогава от по-нискостоящите служители? Фашода направо беше станала изходен пункт на всички грабителски походи за роби. Ловците се събираха там, за да се подготвят, и колчем аз отворех дума за това, бивах навикван или осмиван от мюдюра. Това не биваше по-дълго да търпя. Отидох право при хадифа, казах му го, представих доказателства и резултатът от този ден е известен: Али ефенди ел Курди, беше отстранен от поста и на негово място назначен нов мюдюр.
— Той по-справедлив ли е от предишния?
— Да, убеден съм в това, защото го познавам. Аз съм този, комуто той дължи службата си, понеже аз го предложих за нея, и се радвам, че хадифът се вслуша в препоръката ми. Новият мюдюр също се казва Али ефенди, ала сред досегашните си подчинени беше познат единствено като Абу Хамсах Миах32.
— На какво обстоятелство дължи той това име?
— На един много похвален навик, чрез който се е поставил на голямо уважение. Той именно е напълно недостъпен на всяка подкупност и други подобни слабости и има адета, когато провежда съд над някого, когото счита за виновен, да му отсъжда петстотин удара. Тъй като раздава с еднаква готовност тази норма и на бедни, и на богати, хората му имат ужасен страх и аз го считам способен скоро и във Фашода да наложи ред. Той е мой приятел и аз всъщност те помолих да дойдеш сега с мен да кораба единствено защото искам да ти дам едно препоръчително писмо до него, та и в мое отсъствие да намериш във Фашода необходимата подкрепа.