Едно такова писмо щеше действително да ми е добре дошло, тъй като вероятно щеше да облекчи и направи възможни някои неща, които иначе щях да осъществя трудно или даже никак.
По време на този тих разговор ние бяхме запазвали сериозни физиономии. Това, изглежда, бе природило в пленниците вярата, че съдебното заседание още не е отминало, и ние беседваме относно наказанието на останалите. В този случай двамата офицери на ловеца на роби първи биха дошли по реда си. Това явно ги постави в голяма угриженост, защото старши лейтенантът изпрати при нас един от пазачите, за да пита дали бива да говори с нас — имал да ни направи едно много важно съобщение. Беше му позволено. Когато двама асакери го доведоха при нас и Рейс Ефендина го попита какво има да ни каже, той започна:
— Ти нареди присъдата на Абд Асл да бъде приведена в изпълнение, о, емир. Сега и над нас ли ще проведеш съд?
— Да не би очакваш, че ще ви пусна да си вървите?
— Не. Ние те познаваме. Намираме се в ръцете ти и не бива да се надяваме, че ще се измъкнем безнаказано. Молим те за милостта, прави с нас каквото ти е угодно само не ни хвърляй на крокодилите. Как ще може да архангел Джибраил33 да намери костите ни в Деня на възкресението, ако те са били сдробени и излапани от чудовищата!
— Мискинино! Сега, в смъртния страх, се позоваваш на предвестията на Корана. Мислеше ли и при мискинлъците си за повелите на вярата?
— Емир, ловът на роби е бил позволен от столетия. Какво общо има тук вярата, че това решение е било отменено от хора?
— А какво общо има исляма с твоите кости? Ако те бъдат разложени в търбуха на някой крокодил, няма да се наложи по-късно да бъдат печени в Джехеннема. Ти даже трябва да си ми благодарен, задето сега ще наредя да последваш Абд Асл.
— В името на Аллах, не го прави! Аз ще ти докажа, че не съм толкова лош, колкото си мислиш, и не заслужавам подобна смърт.
— Тъй ли? Бих желал да знам как ти, предводителят на тези бесни кучета, се тъкмиш да приведеш едно такова доказателство.
— Позволи ми да ти го представя! Преди малко чух, че Кара Бен Немзи ефенди се осведоми за един мъж, който бил изчезнал. Ако ви дам информация относно Хафид Сихар, ще ме пощадиш ли от крокодилите?
— Не, защото ти ще тръснеш някоя лъжа, за да се спасиш.
— Няма, о, емир. Аллах знае, че ще кажа истината! Вземи ме с теб и ме дръж пленен, докато се убедиш в това! Ако установиш, че съм те излъгал, можеш да ме дадеш на крокодилите да ме изядат или да ми измислиш някоя още по-ужасна смърт.
— Предварително не мога нищо да ти обещая. Ние ще проверим думите ти. Намерим ли ги за верни, то може би ще проявя готовност да те пощадя от крокодилите. Знаеш ли къде се намира Хафид Сихар?
— Да, но не зная страната и селото.
— Как? Известно ти е местонахождението, пък не знаеш нито страната, нито селото? Та ти говориш направо глупости!
— Наистина е така, о, емир.
— Да не би да си говорил по тоя въпрос с Ибн Асл или баща му? Те са те посветили в тайната си?
— Не. В такива поверителни неща двамата никога не са контактували с нас. Но веднъж аз ги чух как говореха за тоя Хафид Сихар, без да знаят, че се намирам наблизо.
— Какво казаха?
— Отделните думи вече не мога да ти цитирам, но съдържанието запомних. Ибн Асл по-рано бил беден и чрез Хафид Сихар станал богат. Отмъкнал му голяма сума и я поделил с един друг.
— Кой е другият?
— Това не зная. От онова, което чух, не можех да си направя извод. Не беше споменато нито името, нито занятието му. Ибн Асл искал да убие Хафид Сихар, за да премахне от света свидетеля на кражбата, но оня другият не се съгласил. Със заграбените пари бил предприет един гхазуах34 а за да бъде обезвреден, Хафид Сихар бил помъкнат с участниците и продаден дълбоко в Юга на предводителя на някакво диво племе.
— Кое племе?
— Баш това не зная, о, емир. Ти научи всичко, което можех да ти кажа. Ще проявиш ли сега милосърдие?
— Обърни се към Кара Бен Немзи ефенди! Може би той ще прояви склонност да ти ходатайства.
Пленникът последва указанието, като ме помоли да се застъпя за него. Аз трябваше максимално да се възползвам от неговия смъртен страх за целите си и ето защо дадох уклончив отговор.