Той напусна стаята и малко подир това навън отекна чаткането на копитата на коня му, докато пресичаше пътя към бараките, където щеше да прекара нощта. Шийла погледна Елизабет и й се усмихна. Елизабет й кимна с въздишка на облекчение.
Старият се надигна от стола. Старата стана, взе тоягата си, пое дланта му и я положи на рамото. Запристъпяха през стаята с бавни, къси стъпки, насочвайки се към хола. На прага се спряха и старецът се обърна назад.
— Следващия път запали полето! Можем да жертваме овцете и пасищата, но не можем да жертваме теб!
— Разбрах, мистър Гарити.
20.
Вторият син на Елизабет и Колин се роди в един студен августовски ден и тя го нарече Ърл. Беше здраво бебе. Раждането мина леко и от октомври тя го даде на дойката и старицата и се захвана отново с рутинната си работа. По време на последната бременност и възстановяването от нея, тя бе уточнявала подробностите как първата пратка вълна да бъде продадена в Лондон със съдействието на изпълняващия длъжността търговски агент в Сидней и пълномощника, чакащ вълната в Лондон, с който я беше свързал нейния роднина от Англия.
Елизабет очакваше следващото стригане с вълнение и известен трепет. Лятото започна с умерено хладни температури, като обещаваше богат добив на вълна, а необичайно хубавото време продължаваше.
Старецът се разболя отново и прекарваше повечето от времето в спалнята си със старата, която се грижеше за него. Обикновено той се възстановяваше достатъчно, за да се храни в столовата за една или две вечери, след което пак отпадаше. Шийла и Колин възприемаха това за нормално и не се безпокояха прекалено, но то тревожеше Елизабет. А това, че бе необичайно паднал духом я безпокоеше повече, отколкото физическото му състояние. Вечерите, когато вечеряше в столовата, той винаги си играеше с Денис и дълго се занимаваше с Ърл, а когато Елизабет беше там, й говореше подробно за възпитанието на децата, за образованието, което трябваше да им осигури, и необходимостта от ранна възраст да са добре облечени и обути.
Стадо едър добитък трябваше да се откара до южната граница, за да се предаде на човек, който да ги отведе на пазара в Аделаида. Елизабет и Шийла се заеха с това. Говедата бяха много по-трудни за водене от овцете. Пръскаха се в тъмнината и бяха по-склонни да се бият с кучетата, отколкото да се подчинят.
Бе тежко, мъчително пътуване. Всяка една от тях поред стоеше будна цяла нощ, за да запазят стадото цяло. Достигнаха южната граница, без да са загубили нито едно животно, предадоха ги на търговеца и неговите помощници и си тръгнаха доволни. Спряха само за два дни да починат, преди да си тръгнат обратно близо до хълма, наричан от аборигените Уайамба. Шийла заведе Елизабет, за да й покаже каменната пирамида, близо до която се бяха родили тя и Колин.
Те изминаха голямо разстояние през последния ден, за да наваксат изгубеното време, като си пристигнаха вкъщи доста след свечеряване. Старецът отново беше болен.
Шийла и Елизабет приготвиха в кухнята за вечеря питки и солено говеждо, през което време разговаряха уморено и наглеждаха децата.
После аборигенката изведе децата, за да ги сложи да спят. Шийла ги последва с прозявка. Елизабет седна за малко на масата, като дъвчеше разсеяно парче месо, много уморена и малко депресирана. След малко излезе в тъмното на задната веранда, съблече се и извади вода с ведрото, за да се изкъпе. След като се освежи, облече отново панталоните и блузата си и мина през къщата до стаята си, като носеше обувките и останалите си дрехи в ръце. Пусна ги до леглото, съблече се и се мушна уморено под завивките. Дълго се въртя, докато се отпусне. Глуха и неопределена депресия витаеше в подсъзнанието й и не й даваше мира. Най-накрая сънят все пак я обори.