Въпросът опираше до това, дали да рискува всичко, което беше спечелил и което на свой ред беше спечелено при висока степен на риск. Другите мъже работеха на надници, които бяха много по-малки от неговата печалба от дяловете му, но бяха осигурени. Досега бе имал късмет и овцете не бяха загинали в пожар или суша, нито пък той се беше наранил или пострадал, та да не успее да ги опази. Фургоните, които прекарваха вълната до Сидней, бяха пристигнали там невредими и за нея получиха добра цена. Рискът му се беше отплатил добре и след две стригания той беше натрупал повече пари, отколкото много хора успяваха да спечелят през целия си живот. Всичко щеше да бъде загубено, ако се решеше да закупи овце заедно с Уилямсън. Уилямсън нямаше да отиде до Сидней, така че животните щяха да бъдат поверени на грижите на някой от хората, които наемеше. И всичко можеше да бъде загубено дори преди овцете да пристигнат от Сидней. Можеше да ги застигне пожар или някое друго от многобройните бедствия, възможни по пътя. Без съмнение по време на прехода от Сидней щеше да има някакви загуби, макар че стигнеха ли веднъж овцефермата, много от опасностите щяха да са зад гърба им, но и тогава опасностите бяха много и животните все още можеха да бъдат изгубени. Решението да поеме риска и да участва в покупката заедно с Уилямсън не беше единственото възможно. Трябваше да помисли дали да продължи с Уилямсън, или да вземе своята част от овцете и да започне сам. Никога досега не беше анализирал живота си от гледна точка на някакви далечни перспективи.
Всеки ден беше просто повторение на предишния и това го задоволяваше, защото харесваше работата си. С появяването на Майра животът му се беше променил само колкото и тя да се включи в ежедневието му. Парите в банката в Сидней оправдаваха този начин на живот, защото парите бяха цел, към която всеки се стреми, но възможността да притежава собствена овцеферма променяше всичко. Изведнъж в живота му се появи цел, и то цел, към която се беше стремил и която желаеше пламенно и с дълбока непоколебимост. Той искаше собствена овцеферма. И сега възможността да я притежава беше реална. За овцете знаеше всичко, което му беше необходимо, а и Уилямсън щеше да му помага. За седмица-две щеше да научи подробностите, които щяха да му бъдат необходими, за да ръководи овцефермата. Но въпреки че за няколко години две-три хиляди овце можеха да се превърнат в голямо стадо, бройката беше толкова малка, че едва щеше да има печалба от тях. Нямаше да е в състояние да купи фургони или да наеме повече от един-двама мъже и щеше да е зависим от Уилямсън за доставките и превоза на вълната до Сидней. Един-единствен горски пожар или сушава година щяха да го пометат. Много от малките овцеферми на изток бяха без съмнение подобни начинания и повечето фалираха, без да успеят да просъществуват дори през умерено трудни времена.
Опитът да започне собствена овцеферма с такъв малък брой овце прекосяваше чертата, отвъд която рискът ставаше неприемлив. Не му се искаше някой друг да се грижи за овцете, които той притежава, докато той гледа стоката на Уилямсън, но Уилямсън щеше да се погрижи овцете да се отглеждат така добре, както и другите му животни. Печалбата от неговия дял щеше да се увеличава бързо, защото и половината от агнетата щяха да са негови. Ако всичко потръгнеше добре, след няколко години можеше да има хиляди вместо стотици гвинеи.
Уилямсън прохърка в съня си и Майра се събуди с конвулсивно сепване, вдигна глава и се огледа наоколо. Уилямсън отново изхърка и Майра се отдели от Гарити, стана от сламеника и отиде до вратата на колибата. Луната беше изгряла и силуета на стройното й голо тяло се очерта в рамката на вратата на бледата лунна светлина. Тя остана за момент до вратата, заслушана в хъркането на Уилямсън, след това се обърна, тихичко прекоси колибата и се върна до сламеника. Наведе се над Гарити, за да види дали е заспал и като видя, че е буден, посочи към Уилямсън, подражавайки му през тих смях в хъркането му. Гарити кимна и се усмихна, после я придърпа при себе си на сламеника. Тя въздъхна леко и се повъртя, докато се настани отново. Споменът за тялото й, откроило се на лунната светлина, беше жив в съзнанието му. Той потърси начин да избяга от мъчителните размисли около овцете и реагира, когато ръката й премина през слабините му. Тя замря за миг, опипващата й ръка се плъзна обратно, а движенията й станаха целенасочени. Гарити се обърна към нея и я прегърна. Тя издаде тихи звуци на задоволство, когато той разтвори бедрата й, пъхна ръката й под кръста си и се долепи до нея.