Когато свършиха, той отново легна по гръб и се взря в тъмнината. Не можеше да заспи. Майра лежеше до него, преметнала крак през тялото му и обгърнала гърдите му с ръка и дишаше в дълбок бавен ритъм, който се долавяше единствено по движението на гърдите й, които се опираха в тялото му. Той обмисли цялото предложение няколко пъти и всеки път му се струваше все по-глупаво да рискува всичко, за което беше работил. Но стоящите в банката пари бяха напълно безполезни за него. А и не беше чак такава рядкост банка да загуби всички депозирани в нея пари и да обяви фалит. Онова, което го спираше, освен риска, беше да повери овцете си на някого другиго. Никога не беше виждал стадо, за което се грижи друг човек, което да му е харесало. За другите това беше работа. За него беше самият живот. Но тази пречка беше лесно и логично преодоляна. Освен факта, че щеше да спечели много повече, като продължи с Уилямсън и в същото време взима дялове от другите овце, той постоянно щеше да поверява овцете си на грижите на други овчари, ако някога притежава собствена овцеферма.
А Гарити възнамеряваше да притежава собствена овцеферма. Като продължи с Уилямсън и същевременно участва с дялове в другите овце, до няколко години би могъл да основе напълно печеливша овцеферма, ако всичко потръгнеше добре. Реши да го направи и когато взе решението, закипя от нетърпение да уреди подробностите и да свърши с това. Той се отдели от Майра, седна и пипнешком потърси панталона си. Тя го погледна в тъмното и издаде въпросителен звук. Той обу панталона си и тръгна бос към вратата.
Увит здраво в одеялото си, Уилямсън представляваше тъмна сянка близо до загасналия огън. Гарити коленичи до огъня, разрови въглените с една пръчка и хвърли подпалки върху червената жарава под пепелта, след това се наведе и я раздуха. Подпалките пламнаха и Гарити струпа няколко парчета дърво над пламъка.
— Франк?
Уилямсън трепна, седна, огледа се замаяно с разтревожен израз и посегна към пистолета, оставен на земята до него.
— Какво има?
— За овцете. Бих искал да участвам с половината заедно с тебе.
Уилямсън го погледна на трептящата светлина на огъня, като премигваше сънено и объркано с очи, после кимна, след което се прозя и погледна нагоре към звездите. Остави пистолета на земята и се поизправи, като разтриваше лице с двете си ръце.
— Добре, Пат.
— Как мога да ти прехвърля парите в банката?
— Можеш да ми напишеш платежно нареждане. Донесох хартия и мастило в случай, че пожелаеш да го направиш.
— Хайде да го напишем сега.
Уилямсън отново вдигна глава към звездите, след това погледна Гарити.
— Точно сега ли, Пат?
— Иска ми се да приключа с тази работа! Ще подклада огъня, та да можем да виждаме.
Уилямсън се почеса по главата и кимна. Отметна одеялото и напрегна сили, за да се изправи.
— Добре, Пат.
Гарити начупи още клонки от купчината дърва и ги хвърли в огъня, а Уилямсън се запрепъва към седлото си. Майра беше излязла от колибата и гледаше любопитно ту единия, ту другия, докато закопчаваше ризата си. Тя отиде до огъня, избута Гарити настрани и коленичи, за да събере още съчки. Гарити седна до широката гладка скала до огнището и премести съдовете в единия й край. Уилямсън потършува в едната от чантите на седлото си и се върна при огъня с импрегниран пакет хартия, малка стъкленица мастило и притъпено, изпоцапано перо.
Уилямсън остави стъкленицата и пакета на скалата, извади джобния си нож и като държеше края на перото нагоре срещу светлината на огъня, внимателно го подостри. Майра напълни тенджерката с вода от ведрото, като се прозяваше и почесваше и заобиколи мъжете, за да я сложи на огъня. Уилямсън прибра ножа си, извади лист хартия от пакета и го приглади на скалата. Докато вадеше корковата тапа на стъкленицата, погледна Гарити.
— Искаш ли ти да го напишеш, Пат?
— Правил си го и преди, нали?
— О, повече от веднъж.
— Тогава го напиши ти.
Уилямсън кимна, постави стъкленицата на скалата и приглади листа. Прочисти гърлото си и взе перото. Две от кучетата дойдоха до края на петното светлина и легнаха с муцуни между лапите си, като наблюдаваха мъжете. Уилямсън топна края на перото, заглади хартията още веднъж и започна старателно да пише. Майра се приближи към мъжете и се наведе над тях, надничайки през раменете им, докато Уилямсън пишеше върху хартията в здрача на трептящата светлина на огъня.