Както показват техните титли, феодалите черпят силата си от притежаваните от тях територии и населението под непосредствен контрол. Те също командват и поддържат частни армии, положили клетва (на теория) да служат на шогуна и да поддържат закона и реда.
Както би могло да се очаква, главните характеристики на това общество са: а) неговият военен характер и б) уважението към властта и спазването на традицията. С годините тези отношения са подредени в система от принципи (бушидо), в която силно се набляга на моралното задължение към по-висшестоящия (гири), пред което всяко човешко чувство (нинджо) заема второ място. Резултатът е безпрекословно подчинение и лоялност първо към феодала и чрез него към шогуна.
Приемствеността е по мъжка линия и в някои шогунати управляват няколко поколения, преди да бъдат изместени от по-силен съперник. Тъй като лидерството на Първото семейство не се оспорва и нарушава, тази систематика изисква пояснение. За майсторите на желязо шогунът е „пръв между равни“ — феодал, чийто род е получил това право чрез одобрение от равни на него по сила на армиите феодали. Като резултат силата на шогуната зависи и се поддържа от съюзите с други феодали, чиято лоялност е примесена с голяма доза личен интерес — гибелен страничен продукт на всички „отворени системи“.
Макар че се управляват от военна каста, главната дейност на майсторите на желязо е вътрешната търговия. Минерални ресурси, земеделски произведения и промишлени стоки се доставят от един район в друг на база предлагане и търсене. Всички феодали са длъжни да плащат годишен данък на шогуната. Сумата, платена от всеки феодал, е процент от активите на неговото владение. Тъй като оценката се извършва от правителствени агенти, в миналото това се е оказвало сериозен източник на недоволство.
Тези плащания заедно с продажбата на търговски лицензи и производствени монополи осигуряват приходите, необходими на бакуфу2 за изпълнение на различни правителствени функции.
Купуването и продаването на всички стоки се извършва посредством разменни средства отпреди Холокоста, и известни като „пари“. Това са малки тънки правоъгълни листа от пресован дървен пулп (долари) и малки метални дискове (йени), които дават еквивалентна покупателна способност на притежателя и създават идея за лично „богатство“ — една остаряла концепция, с която Федерацията благоразумно се е разделила.
КРАЙ НА ИЗВАДКАТА
Вж. свързаните с това статии: чинки3, динки4, джапи5, нипи6, сланти7, V-C, жълта заплаха.
Пролог
Кадилак подаде хавлията си на слугата, влезе в дълбоката каца и се потопи до брадата в изпускащата пара вода. От двете му страни стояха две голи женски „мъртвешки лица“ само с по една бяла превръзка на челата. Той им даде знак да започнат, затвори очи и отново се замисли за доброто си бъдеще. Макар че можеше да го чете във виждащите камъни, те не му бяха разкрили, че няколко месеца след напускане на Плейнфолк ще има всичко, за което е мечтал. Власт, отговорност, задача, достойна за неговите таланти, и — най-важното — престиж.
Животът му коренно се беше променил и той за първи път се чувстваше доволен. Топлината на водата нежно проникваше в тялото му. Със затворени очи срещу трепкащата жълта светлина на фенерите той имаше чувството, че плува безформен като дух, излят от Мо-Таун в утробата на неговата земна майка.
Остави мозъка си да блуждае…
Малко след като Стив Брикман беше излетял в сутрешното небе, преследван от няколко хайки от мечки, Кадилак започна строежа на втори стрелолист от частите, които племето беше скрило от облачния воин. Вече притежаваше уменията и знанието, които беше извлякъл от ума на Стив, и това се оказа относително проста задача. И удовлетворяваща — защото неговият стрелолист беше по-гладък и по-здрав от „Блу-Бърд“, построен от Стив, на който той се беше учил да лети.
Кадилак се усмихна, като си спомни какво старание беше положил да не научи всичко прекалено бързо. Брикман се беше върнал в тъмния свят на подземните хора, без да разбира, че му е дал ключа към скъпоценната съкровищница на информацията. С дадената му от Талисмана дарба той беше направил в ума си копие на всичко, което знаеше облачният воин; всеки факт, който беше усвоил, всичко научено още от раждането. Сега Кадилак владееше всички умения и знания, притежавани от Брикман.