— Преди двайсет и пет години един американски президент пусна атомна бомба над два японски града, населени предимно с деца, цивилни и невинни. Тази бомба обаче сложи край на войната. Ето с такива парадокси ни мъчи Господ.
— Лесно ви е да говорите, нали не бяхте там.
— Знам какво ти струва, Ангъс. Наскоро собственоръчно заклах невинен човек в името на общото благо. Вярно е, не спя добре нощем. Съмнението, срамът, вината са част от цената, която трябва да платим, ако наистина искаме да направим добро, а не да се къпем в безопасната приятна топлина на самодоволството си.
— Господ не съществува, а аз не съм президент.
— Така е. — Макбет отхлупи кутията за обувки. — Но понеже в тази сграда аз съм и двете, ти давам възможност да се реваншираш за грешката, допусната във Файф.
Ангъс надникна в кутията. И ужасен отскочи назад.
— Вземи го и през нощта го изгори в пещите на „Естекс“.
Ангъс преглътна, блед като смъртник.
— Т-т-това е бебето от клуба…
— Бойците на предна линия като мен и теб си дават сметка, че войната взема и невинни жертви, но онези у дома, за които всъщност воюваме, не знаят за тях. Затова е нужно да скрием тези жертви от тях — иначе може да истерясат. Нали няма да истерясваш, Ангъс?
— Аз….
— Чуй ме. Поверявайки ти тази задача, ти гласувам доверие. Можеш да я изпълниш, а можеш и да използваш бебето, за да наклепаш братята ти от Спецотряда. И въпреки риска аз ти я поверявам. Защото искам да разбера мога ли да разчитам на теб.
Ангъс поклати глава и изхлипа.
— Правите ме съучастник, за да изпитате лоялността ми?
Макбет поклати глава.
— Ти вече си съучастник. Искам просто да знам дали си достатъчно силен да поемеш и понесеш вината, без мирните граждани да узнаят каква цена плащаме, за да ги защитаваме. Едва тогава ще разбера дали си истински мъж, Ангъс.
— Като ви слушам, все едно ние сме жертвите, а не това дете. Не мога! По-добре ме застреляйте.
Макбет го погледна. Не изпитваше гняв. Вероятно защото харесваше Ангъс. Или защото знаеше, че Ангъс е безопасна игла. Но най-вече защото му съчувстваше. Макбет захлупи кутията с капака и стана.
— Почакайте. К-как ще ме накажете?
— О, ти сам ще се накажеш. Прочети девиза на знамето ни. Когато нощем се будиш, потен от кошмари, няма да чуваш писъците на детето, а думите „преданост и братство; калени в огън, сплотени до последна капка кръв“.
Взе кутията и излезе.
Макбет влезе в апартамента. До полунощ оставаше повече от час.
Лейди стоеше до прозореца, обърната с гръб. Самотна лоена свещ осветяваше стаята. Лейди беше по нощница. Макбет постави кутията за обувки върху тоалетката пред огледалото, отиде до Лейди и я целуна по тила.
— Токът спря — каза той. — Джак ще провери таблото с бушоните. Само някой от гостите да не вземе да се възползва от тъмнината и да офейка с банката.[9]
— Токът спря в половината град — отбеляза тя и облегна глава на рамото му. — Оттук видях как гасне. Какво има в тази кутия?
— Какво се държи обикновено в кутия за обувки?
— Тогава защо я носиш, все едно е бомба?
В същия момент голяма светкавица проряза небето подобно на бяла светеща вена. За миг градът блесна пред очите им. После пак потъна в мрак. Изтрещя гръмотевица.
— Не е ли красиво? — попита Макбет.
— Откъде да знам? Не ми казваш какво има в кутията.
— Говорех за града. Ще бъде още по-красив, след като Дъф остане в историята.
— Но начело все още ще е кмет, който го загрозява. Няма ли да ми кажеш какво има в кутията? — Гласът й току преспиваше, сякаш току-що бе станала от сън.
— Нещо, което трябва да бъде изгорено. Ще помоля Джак утре да го занесе в пещите на „Естекс“.
— И аз искам да ме изгорят, любов моя.
Макбет се вцепени. Какви ги говореше Лейди? Пак ли ходеше насън? Но нали сомнамбулите уж не можели да водят разговор?
— Значи още не сте намерили Дъф? — попита тя.
— Още не, но търсят под дърво и камък.
— Горкичкият. Изгуби децата си и остана сам-самичък на света.
— Някой му помага. Иначе досега щяхме да го пипнем. Ленокс нещо ме съмнява.
— Защото робува на Хеката и на неговата дрога ли?
— Защото има слаб характер. Може да се е поддал на конспиративни влияния, както стана с Банко. Не е изключено да укрива някъде Дъф. Трябва да го арестувам. От Ситон знам, че по времето на Кенет пускали ток по слабините на арестантите, ако откажат да говорят. После — пак, защото не можели да им затворят устата.
9
В хазарта — сумата, с която казиното, представено от крупието, отговаря срещу сумите, заложени от другите играчи. — Бел. прев.