— Пипнеш ли го с пръст, ще те убия, Макбет, кълна се. — Тя грабна телцето и го залюля приспивно.
Макбет преглътна с мъка. Нуждаеше се от сутрешната доза power.
— Само ще си взема дрехи и те оставям на спокойствие — обеща той и отиде до гардероба. Издърпа чекмеджето. Беше празно.
— Съжалявам, но го изсмърках — призна Лейди. — Иди да купиш още. Ще е нужен и на двама ни.
Макбет излезе, но вместо да отиде да търси наркотик, помоли Джак да повика психиатър.
Макбет пак си погледна часовника. Защо лекарят се бавеше вътре? Нима е нужно толкова дълго време, за да поправи късото съединение, настъпило в мозъка й?
В отговор вратата се отвори. Макбет подскочи върху стола. Излезе дребен мъж с рядка сива брада и клепачи, няколко номера по-големи от нормалните за неговите очи.
— Какво е положението, доктор… ъъъ….
— Алсакер — подсказа Джак.
— Дадох й успокоително — отвърна психиатърът.
— Какво й има?
— Трудно е да се каже.
— Как така трудно? Твърдят, че сте най-добрият.
— Приятно ми е да го чуя, но дори най-добрият психиатър не познава всички потайни лабиринти на човешката психика, господин Макбет.
— Трябва да я излекувате.
— Както вече обясних, предвид оскъдните познания на медицината за човешката психика, молбата ви е доста…
— Не ви моля, докторе. Поставям ви ултиматум.
— Какъв по-точно, господин Макбет?
— Не възстановите ли нормалното й състояние, ще се наложи да ви накажа съгласно закона за лекарите шарлатани.
Алсакер го изгледа изпод увисналите си клепачи.
— Виждам, не сте спали и не сте на себе си, господин директоре. Препоръчвам ви днес да си вземете почивен ден. Колкото до съпругата ви…
— Грешите. — Макбет изтегли кинжала от презраменния си кобур. — А в днешните кризисни времена за неизпълнение на лекарския дълг се предвижда сурово наказание.
— Сър… — обади се Джак.
— Хирургия — продължи Макбет. — Ето това е нужно. Това прави един истински лекар. Изрязва болната тъкан. Абстрахира се от мисълта за болката на пациента, защото тя само би го разколебала. Отстранява решително тумора или гангренясалия крак, за да спаси цялото. Туморът и кракът може сами по себе си да не са лоши, но се налага да бъдат пожертвани. Не е ли така, докторе?
Психиатърът наклони глава.
— Сигурен ли сте, че и вие не се нуждаете от преглед, господин Макбет?
— Поставих ви ултиматум.
— Ще си тръгвам. Щом няма как, прободете ме с кинжала в гърба.
Алсакер му обърна гръб и се отправи към стълбите. Макбет погледна шокиран кинжала в ръката си. Какви, по дяволите, ги вършеше?
— Алсакер! — Макбет хукна след психиатъра, настигна го и падна на колене пред него. — Моля ви, помогнете й! Трябва да й помогнете. Тя ми е всичко. Искам да си я върна. Върнете ми я. Ще платя каквото е нужно.
Алсакер подръпна брадата си с два пръста.
— Адска смес ли е взела? — попита той.
— He, power.
— Какво ли питам.
— Познат ли ви е наркотикът?
— Под различни наименования, но активното вещество е едно и също. Хората си мислят, че е антидепресант, защото първите дози повдигат настроението. После обаче развиват психоза.
— Лейди взема точно това.
— Питах какво вземате вие, Макбет. Откога сте на power?
— Ами…
— Явно отскоро. Първо се развалят зъбите. После рухва психиката. Не е лесно да избягаш от капана на психозата. Знаете ли как наричат зависимите от power? POW[10]. Военнопленник.
— Вижте…
— Оригинално, нали?
— Все още не съм ваш пациент, доктор Алсакер. Заклевам ви да не си тръгвате оттук, преди да сте направили абсолютно всичко по силите си.
— Обещавам след няколко дни пак да посетя съпругата ви, но сега ме чакат други пациенти.
— Джак. — Макбет нито помръдна, нито откъсна поглед от психиатъра.
— Да, сър?
— Покажи му го.
— Ама…
— Обвързан е с лекарска тайна.
Джак разви парцалите от вързопа и показа бебешкото трупче на лекаря. Той отстъпи заднешком и закри устата и носа си с ръка.
— Лейди си мисли, че е нейно — поясни Макбет. — Ако не искате да го направите заради нея и заради мен, направете го поне заради града, докторе.
Вратата зад него се затвори. Макбет усети странен натиск в ушите. „Най-сетне съм в лудницата“, помисли си той. Стените в малката правоъгълна стая бяха тапицирани с изключение на прозорче, през което го наблюдаваха трима души.