— Като например „Обелиска“?
— Да.
— Хм. Спомена за грандиозни цели. Сред тях има ли и нещо за благоденствието на града?
— Разбира се. Не забравяй, че ако оглавиш полицията, от теб ще зависи кои политици ще бъдат гледани под лупа и кои — не. А всички, наясно дори бегло с практиките на градската управа, знаят, че през последните десет години няма назначен на ръководна длъжност, ако не е платил за това скандално тлъст подкуп. А после, на свой ред, е вземал подкупи. По времето на Кенет такива типове изобщо не се стараеха да се крият, затова доказателства лесно ще се намерят. Ние го знаем, те го знаят, а това значи, че ще можем да им извиваме ръцете, както пожелаем, любими….
Погали устните му с показалец. Каза му го още първата нощ: че обожава устните му. Били много меки, а кожата — съвсем тънка и ако ги гризне съвсем леко, усеща вкуса на кръвта му.
— Да ги накараме най-сетне да спазят обещанията си и да вземат мерките, които ще спасят този град — прошепна той.
— Точно така.
— Да върнем Бърта на коловоза.
— Да — гризна долната му устна и усети трепета — своя и неговия.
Пулсът им се ускори. Той я сграбчи в обятията си.
— Обичам те — прошепна.
Макбет и Лейди. Лейди и Макбет. Вече дишаха в синхрон.
Седма глава
Лейди погледна Макбет. Изглеждаше много елегантен в смокинг. Тя се обърна, увери се, че сервитьорът си е сложил бели ръкавици, както му заръча, а чашите за шампанско върху сребърния поднос са тип флейта. За закачка постави малка елегантна сребърна бъркалка за шампанско върху подноса, макар че малцина от гостите й бяха виждали такъв аксесоар, а още по-малко знаеха за какво се използва[3]. Макбет се олюля на пети и обувките му потънаха в дебелия килим на „Инвернес“. Той прикова втренчен поглед във входа. През целия ден беше нервен. Само докато преговаряха подробностите от плана, той успя да си възвърне концентрацията, пак влезе в ролята на професионалния полицай, част от елитно звено, и забрави, че мишената има име. Дънкан.
Охранителите отвориха вратата и вътре нахлу влажен полъх заради дъжда.
Първите гости влязоха. Лейди пусна в действие най-лъчезарната си и приветлива усмивка и хвана Макбет под ръка. Усети как той мигом изопна гръб.
— Банко, стари приятелю! — възкликна тя. — Довел си и Флинс. Станал е голям красавец. Добре че нямам дъщери!
Прегръдки и наздравици.
— Ленокс! Двамата с теб ще си побъбрим, но първо да пийнем шампанско. Ето я и Кейтнес! Направо си неотразима, мила! Защо аз не мога да намеря такива рокли? Заместник-директор Малком! Званието ви е твърде дълго. Може ли за по-лесно да ви наричам просто „директоре“? Между нас да си остане, но понякога карам Макбет да ме нарича „шефа“ — само за да се порадвам как звучи.
Повечето от тях Лейди бе виждала един-единствен път, но се държеше свойски, все едно се знаят от години. Защото умееше да наднича в душите на хората, да разбира как искат да изглеждат те в хорските очи. При всички негативи, които й носеше, свръхсетивността имаше и един голям плюс. Помагаше й да избегне сраженията на предна линия и бързо да си проправи път навътре. Непринуденото й поведение подтикваше събеседниците й да й се доверяват. Тя ги предразполагаше, доверявайки им уж интимни подробности от живота си, и те набираха кураж също да откровеничат, а забележеха ли, че споделените малки тайни са възнаградени с одобрителен и заговорнически смях, започваха да разкриват и по-големите. Друг човек в града едва ли знаеше повече за неговите жители от тазвечершната домакиня.
— Директор Дънкан!
— Лейди. Извинете за закъснението.
— Ама моля ви се! Това е ваше право, къде се е чуло и видяло директор на полицията да идва пръв! Лично аз винаги гледам да се появя последна, за да не оставя никакво съмнение коя е звездата на събитието.
Дънкан се засмя приглушено, а тя докосна ръката му.
— Щом се смеете, отсега смятам вечерта за успешна. Опитайте от изисканото ни шампанско, скъпи директоре. Вашите телохранители, предполагам…
— Не пият. Цяла нощ ще бъдат на работа.
— Цяла нощ?
— Когато публично заплашваш Хеката с арест, се налага да спиш поне с едно отворено око. Аз спя с два чифта.
— Като заговорихме за сън, предвидили сме за вашите телохранители стаята, съседна на вашия апартамент. Между двете стаи има вътрешна врата — както пожелаха. Ключовете са на рецепцията. Настоявам обаче момчетата да опитат от моята домашна лимонада. Не е приготвена с обикновена питейна вода, уверявам ви.