— Какво интересно има долу?
— Бездна. И страх.
— Ох, скъпи, не бъди толкова черноглед.
— И защо?
— Какъв е смисълът от всичките ни победи, ако не ни носят усмивки?
— Спечелихме едва няколко битки, войната тепърва предстои. А мен още отсега ме разяжда страх, появил се неизвестно откъде. Предпочитам да се сражавам с въоръжена рокерска банда, вместо с тази змия. Одраскахме я, но не сме я убили.
— Стига де, скъпи. Вече никой не може и с пръст да ни бутне.
— Виждам Дънкан там, долу. И му завиждам. Мъртъв е, осигурих му покой. А той ми носи само безпокойство и кошмари.
— Заради дрогата е, нали? Тя ти докарва кошмари.
— Любов моя…
— Помниш ли какво каза за Колъм? Адската смес побърквала хората. Трябва да спреш да я вземаш, иначе ще пропилееш всичко, което спечелихме! Чуваш ли? Нито зрънце повече от тази дрога!
— Кошмарите не са само насън. Сержанта ми се обади. Сключихме сделката. Нали не си забравила за чудовищното злодеяние, което готвим довечера? Нали още помниш, че човекът, който ми е бил като баща, моят най-добър приятел, предстои да бъде убит?
— Стига толкова по тази тема. Решеното — решено. Няма смисъл да се умува повече. Оттук нататък, имай предвид, адската смес няма да ти вдъхва утеха и кураж, а ще иска да й се отплатиш с душата си. Затова спри! Сложи си вратовръзка, любов моя. И усмивка — хвана ръката му. — Хайде, да вървим да ги сразим с чара си!
Седнала във фотьойл с чаша червено вино, Кейтнес слушаше трополенето на дъжда по капандурата и гласа на Кайт по радиото. Той коментираше какви опасности крие фактът, че директорът на полицията на практика разполага с повече власт, отколкото един демократично избран кмет. „Заслугата“ — поясни Кайт — е на Кенет, прекроил градската законова уредба така, че да работи за него.“ Гърленото „р“ на журналиста допадаше на Кейтнес. Харесваше й и спокойният му глас, и смелостта му да парадира с ерудиция и интелект. Ала най-много й харесваше опозиционното му поведение. Кайт се обявяваше срещу Кенет, срещу Туртел, дори срещу Дънкан, сам той противник на статуквото.
Такава нагласа неминуемо те обрича на изолация. А кой би искал да е самотен?
Няколко пъти й хрумна да изпрати анонимно писмо до радиостанцията на Кайт, за да изрази задоволството си от съществуването на толкова принципни хора като него, хора, нагърбили се със задачата да бдят като кучета пазачи. Момент… Пак някакъв шум пред вратата. Кейтнес намали радиото. Ослуша се напрегнато. Ето го пак. Промъкна се на пръсти до вратата и долепи ухо. Познато скърцане. Кейтнес отключи.
— Дъф, какво правиш тук?
— Ами… стоя. И мисля. — Заровил ръце в джобовете на палтото си, той се олюля и големите му обувки проскърцаха.
— Защо не позвъни?
— Позвъних, но… явно звънецът не работи.
Тя отвори широко вратата, но Дъф продължаваше да стои отвън. Явно се колебаеше.
— Защо си толкова намръщен?
— Намръщен ли съм?
— Извинявай. Знам, че в момента нямаш причини да си весел. Ще влезеш ли, или ще си вървиш?
Погледът му блуждаеше неспокойно.
— Може ли да постоя до полунощ?
— Разбира се. Влизай де. Замръзвам.
Сержанта отпусна ръце върху кормилото на своя мотор хонда „СВ450 Black Bomber“. Купи си го преди по-малко от пет години и при добър терен успяваше да вдигне сто и шейсет километра в час. И въпреки това моторът му се струваше вече остарял, след като на пазара се появи новият супермодел хонда „СВ750“. Сержанта си погледна часовника. Следобедният час пик беше отминал. Мракът подрани, но Сержанта стоеше до шосето и виждаше всяка кола, идваща от кръстовището до „Бесилката“. Свено им изпрати подкрепление от южния клон на групировката. Трима техни местни членове, представящи се като братовчеди, се метнаха на моторите и пристигнаха в града за по-малко от три часа. В момента стояха в готовност пред колонките на бензиностанцията по-нагоре по улицата, от която се очакваше да се появи колата, и дебнеха. По-надолу по улицата, от другата страна на кръстовището, Сержанта виждаше Колин, качил се с монтьорски кънки до контролера[6] на единия светофар на кръстовището. Единственото им развлечение досега беше моментът на пробата: Колин пъхна отвертка и започна да бърника. Зелената светлина неочаквано и без никакво предупреждение стана червена. Изсвириха спирачки. Само след секунда пак светна зелено, двигателите колебливо и предпазливо вдигнаха оборотите и автомобилите потеглиха несигурно, а Сержанта премига с фаровете, за да даде знак на Колин, че експериментът е успешен.
6
Контролер — устройството, което управлява смяната на светлинните сигнали на светофарите. — Бел. прев.