Сержанта пак си погледна часовника. Седем без петнайсет.
Свено не взе решението веднага, но — според Сержанта — не от колебливост, а от предпазливост. Предположението му се потвърди, когато тримата братовчеди от юг спряха пред вратата на клуба. Един чопър[7] „Харли Дейвидсън“ с високо кормило, един „Харли FL 1200 Електра Глайд“ и един съветски „Урал“ с кош и стойка за картечница. Мотористът върху „Глайд“-а носеше и меч — не закривен като сабята на Свено, но годен да свърши същата работа.
Седем без четиринайсет.
— Флинс…
Нещо в тона на баща му подтикна Флинс незабавно да го погледне. Банко беше спокоен както винаги, но Флинс знаеше, че когато гласът му звучи толкова равно, нещо не е наред. Преди години — Флинс беше на седем и баща му се прибра от болницата след свиждане при мама — Банко произнесе името му със същия зловещо спокоен глас.
— Кажи, тате?
— Малка промяна в тазвечершните планове.
Банко мина в съседната лента зад форд „Галакси“.
— И в плановете за следващите няколко дни.
— Добре…
— Заминаваш за Капитол. Още тази вечер.
— За Капитол ли?
— Случи се нещо. У теб ще възникнат въпроси, момчето ми, но точно сега няма да получиш отговор. Оставяш ме пред „Инвернес“ и продължаваш. Връщаш се вкъщи, събираш си най-нужните вещи и потегляш към Капитол. Карай с постоянна, разумна скорост и ще пристигнеш по някое време утре. Ясно?
— Да, но…
— Без въпроси. Ще останеш там няколко дни, а може и седмици. Както знаеш, майка ти наследи малък апартамент. Той пустее. Извади бележника от жабката.
— Онази гарсониера, която мама наричаше „свърталище на плъхове“ ли?
— Да. Нищо чудно, че така и не успяхме да я продадем. За щастие — бих добавил в сегашния момент. Адресът е улица „Кожарска“ шейсет и шест в Шести район. Намира се до нощен клуб „Делфин“. На третия етаж отдясно. Записа ли?
— Да. — Флинс откъсна листа и върна бележника в жабката. — Но ще ми трябва ключ. Как иначе ще вляза?
— Пуснах там да живее мой братовчед, Алфи. Толкова е стар и глух, че не знам дали ще чуе звънеца. Ще измислиш решение в движение.
— Тате?
— Да?
— Това има ли нещо общо с появата на Дъф? Той ми се стори доста… напорист.
— Има, но не ме разпитвай повече, Флинс. Ще отседнеш там. Вземи си учебници да не скучаеш. Няма да звъниш на никого, няма да пращаш и писма. Никому нито дума къде се намираш. Просто направи каквото ти казвам, а аз ще ти известя, когато стане безопасно да се прибереш.
— Ти в безопасност ли ще бъдеш тук?
— Разбра, нали?
Флинс кимна.
Известно време пътуваха мълчаливо. Захабената гума на чистачките скърцаше върху предното стъкло и сякаш се опитваше да им каже нещо.
— За мен не бери грижа — настоя Банко. — Не обръщай внимание какво ще пишат във вестниците през следващите няколко дни. Най-вероятно ще са пълни лъжи. Освен Алфи в гарсониерата живее още един човек и май спи на дюшек на пода. Ти се разположи на дивана — ако плъховете не са го изяли.
— Много смешно. Сигурен ли си, че си в безопасност?
— Не се безпокой…
— Червено е!
Банко удари спирачка и едва не се натресе в задната броня на форда отпред, явно също забелязал промяната в светофара в последния момент.
— Вземи си пари, колкото да ти стигнат за няколко седмици. — Банко подаде на сина си дебел протрит портфейл.
Флинс издърпа няколко банкноти.
— Много дълго се задържа това червено… — промърмори Банко.
Флинс надникна в огледалото за обратно виждане. Зад тях се точеше дълга колона. Няколко мотоциклета се откъснаха от нея и тръгнаха успоредно на подредените един зад друг автомобили.
— Странно — отбеляза Банко със същия прекалено спокоен глас. — Червено свети и за колите по напречната улица. И то от няколко минути.
— Тате, задават се мотоциклети.
Банко прикова поглед в огледалото, настъпи газта, завъртя рязко волана надясно и отпусна съединителя. Старото волво поднесе по мокрия мазен асфалт, но се отдели от колоната. Джантите се удариха в бордюра, волвото ожули форда, двата автомобила изкрещяха сякаш от болка, волвото отнесе огледалото на форда и се провря покрай него.
От кръстовището се надигна мощен грохот. Светофарът светна зелено за движещите се по напречната улица.
— Тате, спри!
Бащата обаче не го послуша. Настъпи газта до дупка. Прелетяха през кръстовището и се разминаха на косъм с камион отляво и автобус отдясно. От двете страни се разнесе какофония от клаксони, Флинс погледна в огледалото. Волвото се понесе бясно към центъра, а воят зад гърба им заглъхна. Техният светофар най-сетне беше светнал зелено. Мотоциклетите прекосяваха кръстовището.
7
Чопър мотоциклетите се характеризират с издължена рама, твърдо задно окачване, по-широки предни гуми и дълга предница с удължени вилки. — Бел. прев.