Известно време и двамата мълчат и слушат потракването на метронома, който нещо се е повредил и понякога отброява тактовете и след като той го е спрял.
— Ще намериш приятели, Феликс — добавя накрая. — Непременно. — По-трудно ще ти бъде не да ги намериш, а да ги запазиш, но от мен да го знаеш, заслужава си. Много повече, отколкото, да речем, латинския. — Сега вече Феликс вдига очи и се усмихва, той също му се усмихва. — Чу ли? — пита го.
— Да — потвърждава все така усмихнат Феликс.
— С какво искаш да се заемем сега, с немски или с математика?
— С математика — отвръща Феликс.
— Добър избор — казва той и придърпва към него учебника му по математика. — Я да видим докъде стигнахме последния път.
Феликс отгръща страницата и те започват.
III
Блясък
1
Втората година в общежитието до тях живееха три лесбийки, всички от горните курсове, които участваха в състав с името „Бакфат“ и кой знае защо харесваха много Джей Би (после харесаха и Джуд, а след това и Уилем и накрая — от немай-къде — Малкълм). Сега, петнайсет години след като четиримата се бяха дипломирани, две от лесбийките се бяха събрали в нещо като семейство и живееха в Бруклин. От четиримата само Джей Би общуваше редовно с тях: Марта беше юрисконсултка в профсъюзна организация с идеална цел, а Франческа рисуваше декори.
— Отлична новина! — каза им Джей Би един петък през октомври, докато вечеряха. — Обадиха се Бушуикските кучки49, пристигнала е Еди.
Еди беше третата в триото лесбийки, набита темпераментна американка с корейски произход, която непрекъснато сновеше напред-назад между Сан Франциско и Ню Йорк и сякаш все се готвеше за една или друга неправдоподобна професия: последния път, когато я видяха, се канеше да замине за Грас50, за да учи за парфюмерка, а само осем месеца преди това бе завършила готварски курсове — афганистанска кухня.
— И какво ѝ е отличното на новината? — попита Малкълм, който и досега не бе простил на трите, че не го харесват особено.
— Ами — подхвана Джей Би и спря, ухилен. — Предприема коренна промяна!
— Мъж ли ще става? — попита Малкълм. — Я стига, Джей Би. Откакто я познавам, никога не е проявявала признаци, че смята да си сменя пола.
Предишната година една бивша колежка на Малкълм се бе решила на такава стъпка и Малкълм се беше самоназначил за пръв спец по въпроса, все им четеше лекции каква нетърпимост и невежество проявяват, докато накрая Джей Би не му беше изкрещял:
— Господи, Малкълм, аз съм много по транс от Доминик.
— Въпреки това тя ще го направи — продължи Джей Би — и в нейна част Кучките вдигат у тях купон, на който сме поканени.
Те простенаха.
— Джей Би, само след седмица заминавам за Лондон, имам да правя куп неща — възнегодува Уилем. — Не мога цяла вечер да слушам в Бушуик как Еди Ким се оплаква.
— Не можеш да не отидеш! — изписка Джей Би. — Поканиха те изрично} Франческа очаква сред гостите едно момиче, което те познавало не знам откъде си и искало да те види отново. Ако не отидеш, всички ще си помислят, че си придаваш важности. Ще има и куп други хора, които не сме виждали от цяла вечност…
— Ами, да, сигурно си има причина да не сме ги виждали — вметна Джуд.
— Освен това, Уилем, мацката ще те чака, независимо дали ще благоволиш да прекараш един час в Бруклин. Не е като да е накрай света. В Бушуик е. Джуди ще ни закара.
Предишната година Джуд беше купил кола и макар тя да не беше кой знае какво, Джей Би обичаше да се размотава с нея.
— Какво, какво? Няма да ходя никъде — отсече Джуд.
— Защо?
— На инвалидна количка съм, Джей Би, забрави ли? И доколкото си спомням, Марта и Франческа нямат асансьор.
— Не е там — оповести тържествуващо Джей Би. — Виждаш ли колко време е минало? Те се преместиха. На новото място със сигурност има асансьор. И то товарен. — Той се облегна и забарабани с юмрук по масата, докато оставалите седяха в примирено мълчание. — Значи, отиваме!