Искаше му се да се види с Джей Би, да поговорят насаме, но напоследък, когато не беше с приятелите си от колежа, Джей Би се движеше с други хора, повечето свързани със света на изкуството, и тях като че ли не ги вълнуваше друго, освен дрогата в големи количества и безразборният секс, а това не го привличаше. Той се задържаше все по-рядко и по-рядко в Ню Йорк — през последните три години само за осем месеца — и когато си беше у дома, го обземаха в еднаква степен две взаимно изключващи се силни желания — да прекарва смислено времето с приятелите си и да не прави абсолютно нищо.
Сега обаче продължаваше да се провира към Джуд, който поне се бе отскубнал от Марта и киселата ѝ приятелка и разговаряше с приятелката им Каролайна (щом ги видя, той отново бе обзет от угризения на съвестта, понеже не бе говорил от месеци с Каролайна и знаеше, че тя му се сърди), когато Франческа му препречи пътя, за да го представи отново на жена на име Рейчъл, с която той бе работил преди четири години в постановката на „На седмото небе54“ — Рейчъл бе помощник-драматург. Зарадва се, че я вижда — по онова време, преди толкова години, му беше харесала, и тогава, и сега я мислеше за красива, — но още докато разговаряше с нея, разбра, че няма да стигнат по-далеч. Наистина не преувеличаваше, след пет седмици отиваше на снимки. Сега не му беше времето да се забърква в нещо ново и сложно, а нямаше сили за еднократен секс, който, както знаеше, имаше странното свойство да е не по-малко изтощителен от постоянните отношения.
Десетина минути след началото на разговора с Рейчъл се чу сигналът за есемес, той се извини и го погледна, беше от Джуд: „Тръгвам. Не искам да прекъсвам разговора ти с бъдещата госпожа Рагнаршон. Ще се видим вкъщи“.
— Мамка му — каза той, а после на Рейчъл: — Извинявай.
Най-неочаквано магията на купона се изпари и на него му се прииска да си тръгне час по-скоро. Участието им в тези купони беше нещо като театър, който четиримата разиграваха по свое желание, но щом някой от актьорите слезеше от сцената, вече нямаше смисъл да продължават. Той се сбогува с Рейчъл — от озадачено изражението ѝ стана враждебно, щом тя осъзна, че той наистина си тръгва, и то без нея, — после и с други, с Марта, Франческа, Джей Би, Малкълм, Еди, Каролайна, и поне половината от тях явно се подразниха страшно. Отне му още половин час да се измъкне от апартамента и докато слизаше долу, отговори обнадежден на есемеса на Джуд: „Още ли си тук? Тръгвам си. — А после, след като Джуд не реагира: — Прибирам се с метрото. Ще купя по пътя нещо… до скоро“.
Стигна с метрото на Осмо авеню и после продължи пеш на юг към жилището си на няколко пресечки. Краят на октомври беше любимото му време в града и той винаги тъгуваше, ако му се налагаше да го пропусне. Живееше на ъгъла на „Пери“ и Четвърто авеню, в жилище на третия етаж с прозорци, до които стигаха върховете на дърветата гинко — преди да се нанесе, си представяше как в почивните дни ще се излежава до късно и ще гледа торнадото от жълти листа, откъснати от вятъра. Но така и не го направи.
Нямаше особени чувства към жилището, освен че то беше негово и че той го беше купил, първата и най-голяма покупка, след като изплати и последния от студентските заеми. Когато преди година и половина се беше заел да си търси жилище, знаеше само, че иска да е в центъра и да има асансьор, така че Джуд да може да му идва на гости.
— Не си ли прекалено зависим? — беше го попитала уж на шега, но всъщност не толкова на шега тогавашната му приятелка Филипа.
— Така ли мислиш? — бе отвърнал той с въпрос — беше наясно какво го пита, но се бе престорил, че не разбира.
— Да, Уилем — бе отвърнала Филипа и се беше засмяла, за да прикрие раздразнението си.
Той бе свил рамене — не се беше засегнал.
— Не мога да живея на място, където той не може да ми идва на гости — беше уточнил.
Тя въздъхна.
— Знам.
Той си даваше сметка, че Филипа няма нищо против Джуд, харесваше го, Джуд също я харесваше и веднъж дори му беше казал, че когато е в града, трябва да прекарва повече време с Филипа. След като бяха започнали да се срещат — Филипа беше художничка по костюмите, главно театрални, — тя се забавляваше, дори бе очарована от приятелствата му. Той знаеше, че според нея те доказват верността му, това, че на него може да се разчита, че е постоянен. Но по-нататък, когато станаха по-зрели, нещо се промени и времето, което той прекарваше с Джей Би, с Малкълм и особено с Джуд, се превърна в доказателство, че дълбоко в себе си още е незрял, че не желае да загърби удобствата на един живот — живота с тях, — в името на друг, несигурен — с Филипа. Тя не го помоли нито веднъж да не се вижда с тях — всъщност едно от нещата, които той харесваше най-много в нея, бе близостта ѝ с нейните приятели и че двамата могат да прекарат една вечер всеки със своята компания, в своите ресторанти, да води своите си разговори, а накрая да се срещнат и двете отделни вечери да се слеят в една, споделена, — но сега искаше той да капитулира, да се посвети повече на нея и на връзката им.