Вторият и третият въпрос: кога и защо наркотиците бяха станали толкова важни за него? Той знаеше и тези отговори. Когато беше на трийсет и две, се състоя първата му изложба. След тази изложба се бяха случили две неща: първо, той наистина се беше превърнал в звезда. В артпечата се появиха статии, написани за него, статии за него излизаха в списания и вестници, четени от хора, които не можеха да различат кое е нарисувано от Сю Уилямс56 и кое — от Сю Коу57. И второ, приятелството му с Джуд и Уилем беше опропастено.
Думата „опропастено“ може би беше прекалено силна. Но приятелството им се бе променило. Джей Би бе постъпил лошо — беше готов да си го признае — и Уилем беше застанал на страната на Джуд (защо ли изобщо Джей Би се изненадваше, беше достатъчно да си припомни цялото им приятелство, за да се види очевидното: Уилем отново и отново, и отново заставаше все на страната на Джуд), после и двамата заявиха, че му прощавали, но нещо в приятелството им се промени. Двамата, Джуд и Уилем, се бяха сплотили, бяха се обединили срещу всички, бяха се обединили срещу него (защо не го беше забелязвал никога дотогава: „Двама сме целият род на земята“58. А Джей Би винаги бе смятал, че ако някой се е обединил с Уилем, то това е именно той.
Е, не беше точно така. И с кого беше останал той? Не с Малкълм, защото накрая Малкълм бе започнал да излиза със Софи и се бе обединил с нея. И така, с кого щеше да бъде той, с кого щеше да се обедини? Често му се струваше, че с никого. Бяха го изоставили.
От година на година го изоставяха все повече. Още от началото знаеше, че ще е първият от четиримата, който ще постигне успех. Това не беше самонадеяност: той просто го знаеше. Работеше повече от Малкълм, бе по-амбициозен от Уилем. (В тази надпревара не включваше Джуд, понеже в професията на Джуд боравеха със съвсем други мерки, които не го вълнуваха особено.) Беше готов именно той да е богатият, известният, уважаваният и още докато мечтаеше за своето богатство, известност и уважение, знаеше, че ще си остане приятел с всички тях, че няма да ги жертва в името на нищо, колкото и силно да е изкушението. Обичаше ги, те бяха негови.
Но не бе предвиждал да го изоставят те, да го надраснат с постиженията си. Малкълм си имаше своя фирма. Джуд явно преуспяваше в каквото вършеше: миналата пролет представляваше Джей Би в глупав спор с колекционер, когото Джей Би се опитваше да осъди, за да получи обратно една своя ранна картина, която колекционерът бе обещал да му продаде, а после се бе отметнал, и адвокатът на колекционера бе вдигнал вежди, щом Джей Би му каза да се свърже с адвоката му Джуд Сейнт Франсис.
— Сейнт Франсис ли? — възкликна адвокатът на другата страна. — Как сте успели да се вредите при него?
Той го разказа на Хенри Йънг Черния, който не се изненада.
— О, да — рече. — Джуд се слави като жесток и безчувствен. Хич няма да си поплюва, Джей Би, не се безпокой.
Той трепна: неговият Джуд? Човекът, който до последния курс не смееше да вдигне глава и да го погледне в очите? Жесток? Той просто не си го представяше.
— Знам — отвърна Хенри Йънг Черния, след като Джей Би изрази недоумението си. — Но в работата, Джей Би, той се превръща в друг човек. Веднъж го видях в съдебната зала, направо си беше безпощаден, неумолим. Ако не го познавах, щях да реша, че е ужасен гадняр.
Но Хенри Йънг Черния се оказа прав — той си получи обратно картината и не само това, получи от колекционера и писмо, в което онзи се извиняваше.
Освен това Уилем. Нямаше как, ужасната, дребнава жилка в Джей Би трябваше да признае, че той изобщо не е очаквал Уилем да постигне такъв успех. Не че не го беше искал, просто не бе смятал, че ще го доживее. Уилем, който не беше боец, Уилем, който вечно се колебаеше, Уилем, който в колежа беше отказал звездна роля в „Обърни се с гняв назад“, за да отиде да се грижи за болния си брат. От една страна, той го разбираше, от друга — не: брат му не беше на смъртно легло, най-малкото тогава, и дори майка му му беше казала да не ходи. Навремето приятелите му имаха нужда от него — за цвят, за тръпка, — а сега вече не беше така. Не му беше приятно да се възприема като човек, който иска приятелите му да се провалят или поне да не са в главните роли, но май беше точно такъв.
Преди не бе осъзнавал, че от успеха хората стават скучни. От провала също, но по друг начин: който се проваля, постоянно се стреми към едно — към успех. Но и успелите се стремят към едно — да запазят успеха си. То е като разликата между това да тичаш и да тичаш намясто и макар тичането да беше скучна работа при всички положения, който тича, поне се движи, поне минава през различни местности и покрай различни гледки. А Джуд и Уилем сякаш притежаваха нещо, което на него му липсваше, нещо, което ги предпазваше от задушаващата скука на успеха, от досадата да се будиш, да си спомняш, че си успял и всеки ден си длъжен да продължиш да правиш каквото те е довело до успеха, понеже, спреш ли веднъж, успехът ще ти се изплъзне и ще се провалиш. Понякога си мислеше, че онова, което всъщност отличава тях двамата с Малкълм от Джуд и Уилем, не е расовата принадлежност или богатството, а неизчерпаемата способност на Джуд и Уилем да се изумяват: в сравнение с неговото детство тяхното бе толкова сиво и скучно, че вече като зрели хора те сякаш се изумяваха от всичко. След като се дипломираха, Ървинови им подариха на всички билети до Париж, където, както се оказа, имали в Седми район апартамент — „съвсем мъничък“, както уточни Малкълм така, сякаш се оправдаваше. Той беше ходил в Париж заедно с майка си още в прогимназията, после с класа в гимназията и в колежа, но чак след като видя лицата на Джуд и Уилем, си даде ясна сметка, че градът не само е красив, но и обещава да те омагьоса. Завидя им за способността и досега да се възхищават (макар и да осъзнаваше, че най-малкото в случая с Джуд това е награда за белязаното с наказания тежко детство), за вярата, че животът, зрелите години ще им носят нови и нови смайващи изживявания, че най-хубавото не е останало в миналото. Помнеше и как ги е наблюдавал да опитват за пръв път хайвер от морски таралеж и от реакцията им — все едно бяха Хелън Келър59 и тъкмо бяха осъзнали, че прохладната течност, плиснала се по ръцете им, си има име, което могат да научат — е станал припрян и им е завидял още повече. Какво ли беше да си вече на зряла възраст, а още да откриваш насладите на живота?
56
Сю Уилямс (р. 1956), британска художничка, в триизмерните си творби изследва главно идеала за женска красота и отношенията между половете. — Б.пр.
57
Сю Коу (р. 1951), английска художничка и илюстраторка с активна гражданска позиция, бори се за правата на животните и срещу капитализма. — Б.пр.
59
Хелън Келър (1880 — 1968), американска писателка и общественичка, която, въпреки че след заболяване ослепява и оглушава, успява да защити бакалавърска степен и да се бори за правата на жените и на хората в неравностойно положение. — Б.пр.