Щом погледна брата, той беше неузнаваем в карираната риза и джинсите — усмихна му се и започна да се бръсне, острите сребристи косми на брадата му се разхвърчаха като метални стружки. И за двамата имаше бейзболни шапки, макар че откъм вътрешната страна на шапката на брат Лука беше прихваната русолява перука, покрила изцяло плешивеещата му глава. Пак и за двамата имаше очила: неговите бяха черни, кръгли, само със стъкълца без диоптър, а очилата на брат Лука бяха квадратни, големи и кафяви, с дебели стъкла с диоптър като истинските му, които той прибра в сака. Брат Лука му обясни, че можел да махне очилата, когато бъдат в безопасност.
Бяха поели към Тексас, където щели да си построят малката къща. Той винаги си беше представял Тексас като равнина, само прахоляк, небе и път, и брат Лука каза, че като цяло си е така, но имало и гористи места в щата — например Източен Тексас, откъдето той бил родом — с много смърчове и кедри.
Отне им деветнайсет часа да стигнат в Тексас. Щяха да отидат и по-бързо, но по едно време брат Лука отби на банкета и каза, че имал нужда да подремне, и двамата спаха няколко часа. Брат Лука бе взел храна за из път — сандвичи с фъстъчено масло — и в Оклахома спряха отново на един паркинг и похапнаха.
След няколкото описания на брат Лука Тексас от представите му се бе преобразил от земя на сухи треви и чимове в място с много борове, толкова високи и дъхави, че те откъсваха от всички други звуци, от другия живот, затова, щом брат Лука оповести, че вече са прекосили границата на Тексас, той погледна през прозореца и се разочарова.
— Къде са горите? — попита.
Брат Лука се засмя.
— Търпение, Джуд.
После обясни, че се налагало да отседнат за няколко дни в мотел, за да се уверят, че другите братя не са по петите им, а също за да можел той да поразузнае и да намери най-доброто място за тяхната къщурка. Мотелът се казваше „Златната ръка“, в стаята им имаше две легла — истински легла — и брат Лука го остави да си избере, което предпочита. Той си хареса леглото при банята, а за брат Лука остана леглото при прозореца, откъдето се виждаше колата.
— Защо не си вземеш душ, а през това време аз ще отскоча да напазарувам в магазина — предложи братът и той изведнъж се уплаши. — Какво има, Джуд?
— Ще се върнете ли? — попита той и му стана неприятно колко стреснато звучи.
— Разбира се, че ще се върна, Джуд — каза братът и го прегърна. — Разбира се, че ще се върна.
Когато се прибра, носеше пакет нарязан хляб, бурканче фъстъчено масло и няколко банана, както и опаковка прясно мляко, пликче бадеми, малко кромид лук, чушки и пилешки гърди. Вечерта сложи на паркинга малкото хибачи62, което носеше и на което запекоха лука, чушките и пилето, и брат Лука му даде чаша мляко.
Брат Лука установи и реда, който следваха. Ставаха рано, преди изгрев-слънце, брат Лука си правеше в кафеварката, която си носеше, кафе, после отиваха в града, на гимназиалния стадион, където Лука го пускаше да тича един час, а самият той седеше на пейките, пиеше кафе и го гледаше. След това се връщаха в мотелската стая, където братът му преподаваше. Преди да влезе в манастира, беше преподавал математика, но тъй като искаше да работи с деца, по-късно бе поел един шести клас. Знаеше и другите предмети: историята, литературата, музиката и чуждите езици. Знаеше много повече от останалите братя и той недоумяваше защо брат Лука не му е преподавал, докато са били в манастира. Обядваха — пак сандвичи с фъстъчено масло — и после пак имаха уроци до три следобед, когато му разрешаваха отново да излезе навън и да тича по паркинга или пък да отиде заедно с брата на разходка по магистралата. Мотелът бе обърнат към нея и свистенето на минаващите автомобили не стихваше и за миг.
— Все едно живеем край морето — повтаряше брат Лука.
После брат Лука си правеше трето кафе и отиваше с колата да търси място, където да си построят къща, а той оставаше в мотелската стая. Братът винаги го заключваше вътре — за по-сигурно.
— И да не отваряш на никого, чу ли? — предупреждаваше. — На никого. Аз имам ключ, сам ще си отворя. И не дърпай пердетата, не искам да те виждат вътре сам. Светът е пълен с опасни хора, не искам да те наранят.
Пак по същата причина не му беше разрешено да използва компютъра на брат Лука, който той бездруго винаги взимаше със себе си, ако тръгнеше някъде.
— Знам ли кой се навърта навън — повтаряше му. — Искам да не се излагаш на опасност, Джуд. Обещай ми.
Той обещаваше.
Лягаше на кревата и четеше. Телевизията също му беше забранена: прибереше ли се, Лука пипаше телевизора, за да провери дали не е топъл, а той не искаше да го ядосва, не искаше да си навлича неприятности. Брат Лука бе донесъл с колата и синтезатор и той се упражняваше да свири на него, братът никога не се държеше зле, но той се отнасяше наистина сериозно към уроците. Щом небето започнеше да притъмнява, сядаше в края на леглото на брат Лука, повдигаше леко пердето и търсеше с поглед по паркинга колата на брат Лука — дълбоко в себе си все се притесняваше, че накрая брат Лука няма да се върне, че ще му втръсне от него и ще го остави сам. А той не знаеше толкова много неща за света и светът беше страшно място. Опитваше се да си напомни, че умее някои неща, че знае да се труди, че може да се хване чистач в мотела, но винаги седеше на тръни, докато не видеше, че комбито се задава, и тогава изпитваше облекчение и си обещаваше, че на другия ден ще слуша повече и никога няма да дава на брат Лука повод да не се връща при него.
62
Глинен съд с цилиндрична или квадратна форма, в който се слага жарава — за скара (яп.). — Б.пр.