Той въздъхна.
— Благодаря ти, Джей Би — рече. — Това значи много.
Двамата отново замълчаха.
— Джей Би — подхвана Джуд, след като излезе от кабинета, беше изненадан, че Джей Би още е там. — Защо не останеш за вечеря?
— Какво ще ядете?
— Треска. И ще опека картофи, както ги обичаш.
— Може — отвърна намусен Джей Би и Уилем се усмихна над главата му на Джуд.
Дойде с него в кухнята и се зае да прави салата, а Джей Би отиде вяло на масата в трапезарията и разлисти роман, който Джуд беше оставил там.
— Чел съм го — провикна се. — Искаш ли да разбереш какво става в края?
— Не, Джей Би — отговори Джуд. — Стигнал съм само до средата.
— Онзи, свещеникът, все пак умира.
— Джей Би!
След това настроението на Джей Би май се пооправи. Дори финалните му подмятания звучаха някак вяло, сякаш той ги изричаше по задължение, а не от истински дълбоки чувства.
— Обзалагам се, че след десет години ще сте като две лесбийки. Ще стигнете до котки — гласеше едно от подмятанията му, а друго: — Докато ви гледах в кухнята, все едно гледах онази картина на Джон Кърин65, но по-двусмислена от расова гледна точка. Знаете ли за коя ви говоря? Проверете.
— Смятате ли да съобщите на всички, или ще се криете? — попита Джей Би по време на вечерята.
— Няма да пускам съобщение в печата, ако имаш предвид това — отговори Уилем. — Но няма и да крия.
— Според мен е погрешно — добави припряно Джуд.
Уилем не си направи труда да отвърне, вече месец спореха за това.
След вечерята двамата с Джей Би се отпуснаха на канапето и пийнаха чай, а Джуд подреди съдовете в миялната машина. Сега вече Джей Би изглеждаше почти укротен и той си спомни, че повечето вечери с Джей Би — дори още от Лиспенард стрийт, следват такава траектория: той започваше вечерта като на тръни, ехидничеше, а я приключваше успокоен и разнежен.
— Как е сексът? — попита Джей Би.
— Страхотен — отвърна той на мига.
Джей Би погледна мрачно.
— Мамка му — тросна се.
Но това, разбира се, беше лъжа. Той нямаше представа дали сексът е страхотен, защото те изобщо не правеха секс. Предишния петък Анди се бе отбил и те му казаха, при което Анди се изправи и много сериозен, ги прегърна и двамата, сякаш беше баща на Джуд и му бяха съобщили, че току-що са се сгодили. Уилем го беше изпратил до вратата и докато чакаха асансьора, Анди попита тихо:
— Как върви?
Известно време той мълча.
— Добре — каза накрая и Анди го стисна за рамото така, сякаш разчел всичко недоизказано от него. — Знам, Уилем, не е лесно — каза. — Но явно се справяш — никога не съм го виждал толкова спокоен и щастлив, нито веднъж.
Той погледна така, сякаш искаше да каже още нещо, но какво можеше да каже? Не можеше да подкани: звънни ми, ако искаш да поговорим за него, или: кажи ми, ако мога да помогна с нещо, затова си тръгна, като изкозирува на Уилем, докато асансьорът се скриваше от поглед.
Вечерта, след като Джей Би си тръгна, той се замисли за разговора, който двамата с Анди бяха провели онзи път в кафенето, и как не е повярвал докрай на Анди, когато той го е предупредил колко трудно ще бъде. Сега, като се връщаше назад, бе доволен: ако бе повярвал, щеше да се уплаши, да се стресне и изобщо да не опита.
Обърна се и погледна Джуд, който спеше. Това бе една от вечерите, когато си беше махнал дрехите и лежеше по гръб, с ръка под главата, и както често правеше, Уилем плъзна пръсти откъм вътрешната ѝ страна, по белезите, с която тя приличаше на тъжен пейзаж, място с планини и долини, изпепелени от огън. Понякога, стига да беше сигурен, че Джуд спи дълбоко, той включваше лампата отстрани на леглото и изучаваше внимателно тялото му, защото Джуд не даваше да го гледа на дневна светлина. Махаше завивката, прокарваше длани по ръцете, краката и гърба му, усещаше как от груба кожата става лъскава, изумяваше се как може да се преобразява плътта, с колко много начини разполага тялото, за да се изцели, каквито и опити да са били правени за унищожението му. Веднъж се беше снимал във филм на Хаваите, на Големия остров и в почивния ден бе отишъл заедно с другите от екипа на поход из платото застинала лава, където бе видял как от скала, пореста и суха като стара кост, земята се преобразява в лъскав черен пейзаж с лава, застинала на пищни усукани кръгове — точно като глазура. Кожата на Джуд бе точно толкова многообразна и изумителна, на места изобщо не приличаше на кожа, както я чувстваше и разбираше той, по-скоро наподобяваше нещо футуристично, отвъдно, първообраз на това как плътта би могла да изглежда след десет хилядолетия.
65
Американски художник (р. 1962), известен със сатиричните си платна по наболели обществени и сексуални въпроси. — Б.пр.