— Пет — повтори Джуд и се пъхна под завивките, а Уилем го прегърна, като внимаваше да не му мачка костюма, и затвори очи.
Обичаше и това: обичаше да знае в такива мигове, че прави Джуд щастлив, обичаше да си мисли, че Джуд иска обич и той е човекът, на когото е разрешено да я дава. Самонадеяност ли беше това? Гордост? Самодоволство? Според него не, пък и му беше все едно. Онази нощ каза на Джуд, че според него не е зле да съобщят на Харолд и Джулия, че са заедно, когато отидат през седмицата у тях за Деня на благодарността.
— Сигурен ли си, Уилем? — беше попитал Джуд, изглеждаше притеснен и той знаеше, че Джуд всъщност го пита дали е сигурен за самата връзка: винаги държеше вратата отворена, та той да знае, че може да си тръгне. — Помисли хубаво, особено преди да им съобщим.
Не се налагаше да го казва, но и тук Уилем беше наясно какви ще бъдат последиците, ако кажат на Харолд и Джулия, а после той се отметне: ще му простят, но никога вече няма да бъде същото. Винаги, винаги ще предпочетат Джуд пред него. Знаеше го: така и трябваше да бъде.
— Сигурен съм — потвърди той, затова и им съобщиха.
Мислеше си за този разговор, докато сипваше на Кит вода и носеше на масата чинията със сандвичите.
— Какво е това? — попита Кит и погледна подозрително сандвичите.
— Препечен селски хляб с чедър от Върмонт и смокини — обясни той. — А също салата от цикория с круши и шунка.
Кит въздъхна.
— Знаеш, че гледам да не ям хляб, Уилем — каза му, макар че той не знаеше. Кит отхапа от сандвича. — Бива го — рече от немай-къде. — И така — допълни, след като остави сандвича, — казвай сега.
Той му каза ѝ допълни, че макар и да не смята да разтръбява за връзката, няма и намерение да се крие, и Кит простена.
— Мамка му — каза. — Мамка му. Мислех си, че сигурно е това. И аз не знам защо. Мамка му, Уилем. — Той допря чело до масата. — Трябва ми малко време — рече Кит на масата. — Каза ли на Емил?
— Да — потвърди той.
Емил беше мениджърът на Уилем. Кит и Емил работеха най-добре, когато се обединяха срещу Уилем. Ако бяха на едно мнение, се харесваха. Ако не бяха, не се харесваха.
— И той какво каза?
— Каза: „Боже, Уилем, толкова се радвам, че най-после си с човек, когото обичаш истински и с когото ти е добре, как да не се радвам, твой приятел съм, отдавна те подкрепям“.
(Емил всъщност каза: „Господи, Уилем. Сигурен ли си? Говори ли вече с Кит? Той какво каза?“.)
Кит вдигна глава и го изгледа (нямаше кой знае какво чувство за хумор).
— Уилем, наистина се радвам за теб — подхвана. — Държа на теб. Но мислил ли си какво ще стане с кариерата ти? Мислил ли си какви роли ще ти дават оттук нататък? Нямаш представа какво е да си гей актьор в тази индустрия.
— Не се смятам за гей — започна той и Кит завъртя очи.
— Не бъди толкова лековерен, Уилем — рече му. — Щом си докоснал веднъж член, значи си гей.
— Казано изтънчено и възпитано, както винаги.
— Както и да съм го казал, Уилем, няма как да си галантен за тези неща.
— Не съм, Кит — натърти той. — Но бездруго не ми дават главните мъжки роли.
— Само това повтаряш! Но не е така, и да ти харесва, и да не ти харесва. Държиш се така, сякаш кариерата ти ще следва същата траектория, както досега — толкова ли не помниш какво стана с Карл?
Карл беше клиент на един колега на Кит и една от най-прочутите кинозвезди от предишното десетилетие. После се видя принуден да огласи, че е гей, и кариерата му приключи. По ирония на съдбата именно залезът на Карл, внезапната му непопулярност дадоха тласък за възхода в кариерата на Уилем — най-малкото две от ролите, които му възложиха, преди щяха да отидат автоматично при Карл.
— Виж какво: далеч по-талантлив си от Карл, ставаш за много по-разнообразни роли. И сега обстановката е друга, не е както по времето, когато Карл съобщи — най-малкото в нашата държава. Но ще ти направя лоша услуга, ако не ти кажа да се подготвиш за известно охлаждане. Дотук си успял да не го разгласяваш: толкова ли не можеш да го правиш и занапред?
Той не отговори, само се пресегна за още един сандвич и Кит се взря в него.
— Какво мисли Джуд?
— Мисли, че накрая ще изпълнявам скечове по музика на Кандър и Еб66 на круизи до Аляска — призна той.
Кит прихна.
— Очаква те, Уилем, нещо средно между това, което мисли Джуд, и онова, което мислиш ти — каза той. — След всичко, което постигнахме заедно — допълни покрусен.
Той също въздъхна. Първия път, когато преди петнайсет години Джуд се запозна с Кит, после той се обърна към Уилем и отбележи с усмивка:
66
Композиторът Джон Кандър (р. 1927) и текстописецът Фред Еб (1928 — 2004) — създатели на мюзикълите „Кабаре“ и „Чикаго“, а също на музиката и песните към много филми, например на знаменитата „Ню Йорк, Ню Йорк“. — Б.пр.