Понякога на Лайла ѝ втръсваше от протяжната, монотонна работа. Тогава пускаше плоча на Биби Юнс или Муна Весман и заедно с момиченцето пееха известно време. Това поне наподобяваше някаква връзка и ѝ даваше сили да продължи.
Джери не напускаше охотно жилището си и осъществяваше повечето си контакти с външния свят чрез компютъра. Пенсията му не стигаше за друго освен за храната, наема и връзката с интернет. През есента на 2001 г. попадна на нещо, наречено „Парти покер“. Джери беше нелош играч и залагаше умерено — печелеше колкото губеше.
След половин година броят участници бе нараснал значително в резултат на едно-две предавания по кабелните телевизии и няколко статии във вестниците. Включиха се и по-слаби картоиграчи и вече можеше да се припечелва по малко. Не кой знае колко големи суми, но добре дошло допълнение към мизерните пари от държавата.
Една вечер заигра с някакъв тип, наречен Bizznizz, който играеше малоумно. Джери не можеше да повярва друго, освен че блъфира, за да приспи съперниците. И все пак той не се оттегли. След няколко часа му се струваше съвсем очевидно кога онзи блъфира и кога наистина има добра ръка. До този момент Джери бе спечелил към сто долара.
При следващото раздаване Джери имаше три десетки и не се отказа, когато залозите се качиха. Накрая останаха само той и Bizznizz в битка за деветстотин долара. Джери смяташе, че онзи блъфира за възможен фулхаус, но същевременно го гнетеше неприятното чувство, че Bizznizz е чакал точно този момент. И все пак Джери не можеше да се откаже.
Той вдигна залога с последните си триста и отчаянието вкопчи ледените си пръсти в сърцето му, когато другият не излезе, а плати. Оставаха три седмици до пенсията и на Джери нямаше да му остане от какво да живее.
Дори не разбра какво вижда, когато Bizznizz свали картите. В мозъка му стана късо съединение и погледът му се плъзна по картите. Глупакът имаше само две тройки!
Едва когато парите задрънкаха в сметката на Джери, той осъзна, че не е недоразумение. Идиотът беше блъфирал със слаба ръка и после беше направил глупостта да плати! Джери спечели от мистър Bizznizz над пет хиляди шведски крони.
Онази вечер не игра повече. Беше проумял нещо много важно. Из интернет се навъртаха сума ти кретени. Кретени с пари. Оставаше само да ги намери и да се намърда на тяхната маса.
Джери започна методично да преглежда всякакви сайтове, блогове и дискусионни форуми, свързани с покер. Събираше информация. След няколко седмици си беше създал ясна представа какъв тип хора играят в интернет, поне в Швеция. Повечето ползваха различни никове и потребителски имена, когато играеха и когато дискутираха, но някои бяха така привързани към имената си, че не можеха да се въздържат да не ги използват, дори и да бяха намесени големи суми.
Идеята на Джери беше да намери хора, които по всяка вероятност печелят бързи пари. Борсови играчи и компютърни специалисти. Гледаше дори форума на „Дагенс Индустри“4. Дискусионният форум за собственици на недвижими имоти в Дандерюд се оказа безполезен — той прелистваше страница след страница за ремонти на фасади и евтини майстори, без да намери каквото търси, — докато сайтът за притежатели на абисинки (една модерна и ужасно скъпа порода котки) се оказа златна мина.
Навсякъде гледаше някой да споменава интернет покер. Например новобогаташ, дискутиращ грижите за новата си абисинка. Котката е толкова палава, разкъса луксозните завеси, какво да правя? Собственикът се заговаря с някой друг коткар и току-виж споменали покера — между другото.
Там беше разковничето — между другото. Новобогаташите намираха за забавно между другото да споменават колко неприлично много пари са похарчили за бутилка вино или костюм, или снощи пропилях трийсет хиляди на покер, въпреки че са слаби играчи, ха-ха, но няма страшно, нали тъкмо са изкарали сто и седемдесет хиляди от акциите си в Ай Би Ем.
Такива неща. Споменати между другото.
Работата беше досадна и изискваше време. Нерядко Джери намираше идеалния кандидат, а после така и не го срещаше в покер сайта. Или беше престанал да играе, или ползваше друг ник.
Но все пак си състави списък и с времето някои от тези богати — или не чак толкова богати — идиоти започнаха да цъфват на игралната маса. И тогава идваше моментът за действие.
Зад това нямаше никаква идеология. Джери не си правеше илюзии, че е някакъв Робин Худ. Тъкмо обратното. Рядко му се удаваше възможност да одере някой богаташ, затова събираше информации и за обикновени хора, дори и бедняци. Важното беше да са слаби играчи.