— Добре ли мина? — попита.
— Ами, да — отвърна Мария. — Но все пак трябва да направят няколко шева.
Йоран кимна и погледна през прозореца. Навън почти се беше стъмнило и няколко мокри снежинки бяха полепнали по стъклото. Вече беше баща на три деца. Две момчета и едно момиче. Знаеше, че Мария винаги е искала момиче; за него нямаше значение. Така че всичко се беше наредило идеално. Проследи с погледа струйка вода, стичаща се по прозореца.
В момента започва един нов живот.
В този ден се бе родило дете. Неговото дете. Единственото, което му се искаше, беше малко радост. Даже помоли Бог за това: дай ми способност да изпитвам радост. Но Бог рядко чуваше молитвите му.
В тази стая се беше случило чудо; току-що. Той го знаеше. Но сам не можеше да се склони да го почувства. Струйката вода стигна перваза и Йоран пак се обърна към жена си и се усмихна. Изпитваше слабо доволство, а и известно облекчение. Свършено беше. Всичко мина, поне засега.
— Тереса, нали? — продума.
Мария кимна.
— Да. Тереса.
Отдавна го бяха решили. Тумас — ако е момче, Тереса — ако е момиче. Хубави имена. Порядъчни. Арвид, Улуф и Тереса. Малкото им трио. Той погали Мария по бузата и заплака, сам без да знае защо. Може би заради картината на мокрия сняг по прозореца на светла стая, в която се бе родило дете. Заради тайната, в която той никога нямаше да бъде посветен.
Сестрата дойде да направи въпросните шевове и той излезе от стаята.
Тереса беше на четиринайсет месеца, когато тръгна при детегледачка. Лулу се грижеше за още пет деца, а Тереса беше най-малка. Свикна безпроблемно. Още на четвъртия ден Мария можа да остави дъщеря си целодневно, за да се върне на работа в зоомагазина.
Йоран беше принуден да работи в „Сюстембулагет“6 в Римста, откакто затвориха магазина в Йостерюд. Най-неприятното беше, че пътят му от и до работа се удължи с половин час и затова рядко имаше възможност да вземе децата от детегледачките; а това му липсваше.
Все пак беше успял да си заработи един ден в седмицата, в който да приключва по-рано. Падаше се сряда и тогава взимаше поне Тереса. Макар Мария по-силно да бе желала момиче, малката беше по-близка с Йоран и той не можеше да отрече, че към нея таеше специални чувства.
Момчетата бяха палави като всички момчета. Тереса беше значително по-тиха и потайна, а Йоран ценеше това. От трите деца тя най-много приличаше на него. Първата ѝ дума беше „татко“, а втората — „не“.
Искаш ли го? Не!
Да ти помогна ли? Не!
Ще дадеш ли на татко тебешира? Не!
Тя сама си взимаше нещата, после ги връщаше на място и рядко се повлияваше от въпросите или очакванията на околните. На Йоран това му харесваше. Имаше си характер, нищо, че беше толкова малка.
Понякога на работа той трябваше да стиска устни, за да не изтърси първото, което му идваше наум, поне в последно време.
— Ще донесеш ли две бири, Йоран?
— Не!
Не го казваше, но му се искаше.
По това време Арвид беше на пет години, а Улуф на седем. Не проявяваха кой знае какъв интерес към малката си сестричка, но я търпяха. Тереса не вдигаше врява, освен ако някой не опиташе да я накара да направи нещо против волята ѝ. Тогава започваха виковете „Не! Не!“, а в редки случаи изпадаше в неконтролируеми пристъпи на ярост. Тя си имаше граница и ако някой я преминеше, ставаше страшно.
Любимата ѝ играчка беше малка зелена плюшена змия; бяха ѝ я купили от зоопарка „Кулморден“ и тя я наричаше Бамбам. Веднъж — Тереса беше на година и половина — Арвид взе да я дразни и се опита да ѝ вземе змията, като я издърпа за опашката.
Тереса стискаше змията за главата и молеше: „Ави, не!“, но Арвид продължи да тегли. Тереса държеше така здраво, че падна по корем, но не пусна главата и извика: „Ави, не! Не!“ Арвид така дръпна, че змията изхвърча от обятията на Тереса, а тя остана да лежи на пода, като цялата се тресеше от гняв.
Арвид залюля змията пред лицето на Тереса, но тя даже не се протегна в опит да си я вземе; на него му омръзна и ѝ я върна. Тя прегърна змията и зашепна: „Бамбам…“ готова за плач.
Дотук добре. Арвид забрави сестра си и се пъхна под леглото да извади кутия лего. С необичайна злопаметност за толкова малко дете Тереса се изправи на крака и се заклатушка до нощното си шкафче, откъдето взе една стъклена топка с ангел в нея.
Снегът се завихри около ангела, когато Тереса отиде при Арвид и зачака той да се обърне към нея. И тогава тя я удари в главата му. Топката се счупи и поряза и ръката на Тереса, и челото на Арвид. Мария чу писъците и дотърча в стаята, където завари Арвид, легнал в локва вода, кръв и пластмасови снежинки и пищящ в синхрон с Тереса, чиято ръка кървеше доста лошо.
6
„Сюстембулагет“ — единствената търговска верига в Швеция с разрешително да продава алкохол.