— Да — кимна Агнес. — В компютъра пишеше, че имат няколко книги на Кристиан Лундберг, но не мога да ги намеря.
— Ти четеш Кристиан Лундберг?
— В смисъл?
— Не, аз само… няма значение.
— Ти четеш ли го?
— Май ми е попадал.
Агнес продължи издирването си точно там, където би трябвало да стоят книгите на Лундберг, и вместо това измъкна един том със събрани стихове на Кристина Лунг. Прелисти го безцелно и обясни:
— Мама ми препоръча онзи Лундберг. Не знам, той май не е много забавен, нали?
— Не. Във всеки случай не като Кристина Лунг.
Агнес поклати глава и се усмихна по онзи начин, който навярно би могъл да засенчи слънцето.
— Според мен си я бива — едновременно е супертъжно и суперсмешно.
На Тереса не ѝ хрумна нищо повече от:
— Да.
Не можеше да си представи какво може да схване човек като Агнес от опакия черен хумор на Кристина Лунг. Все пак тя клекна и издърпа тома с избрани стихотворения на Вислава Шимборска; подаде го на Агнес:
— Пробвай това. И то е малко смешно.
Агнес отвори книгата напосоки и зачете едно стихотворение. След няколко секунди Тереса осъзна, че я гледа, затаила дъх. Издиша бавно и безшумно, като не изпускаше Агнес от очи. Плитките ѝ падаха върху страниците и превръщаха картината в нещо, което може да се използва като реклама за четенето като цяло.
Агнес се изкикоти, затвори книгата и погледна корицата.
— Тя взе Нобелова награда, нали?
— Да.
Агнес обхвана с поглед пълните с поезия рафтове и въздъхна дълбоко.
— Много ли четеш?
— Горе-долу.
— Аз пък не знам откъде да започна.
Тереса посочи книгата в ръцете на Агнес.
— Ами, започни с това.
Така, на четири очи, Тереса осъзна, че Агнес далеч не е чак толкова умна, колкото изглеждаше в час. Очевидно ѝ трябваха ясни насоки и възможност да преговаря, за да може сравнителната ѝ интелигентност да излезе наяве.
Агнес попипа Вислава и промърмори:
— Супер, мерси — и отиде на регистратурата.
Тереса се престори, че е потънала в Кристина Лунг, докато наблюдаваше как Агнес подава препоръчаната ѝ от Тереса книга на библиотекарката и после пак я взима. Тереса изпита необичайното усещане да играе на собствения си стадион. Беше чела поне четирийсет книги от рафта зад гърба си и те я подкрепяха като някакви мълчаливи фенове.
Имаше пълните възможности да направи Агнес на глупачка, да я смачка пред собствена публика, но не го стори.
Случката не направи Тереса и Агнес приятелки, нищо подобно. Но все пак доведе до някакво тайно разбирателство. В едно междучасие седмица преди началото на лятната ваканция Агнес ѝ каза, че е изчела всичко на Шимборска. Попита Тереса дали е чувала за „Bright Eyes“. Тереса поклати глава и на другия ден Агнес ѝ донесе диск с албума „Lifted“.
Нищо повече. Навярно не можеше и да бъде, не и с Агнес. Макар да беше толкова популярна, у нея имаше някаква сдържаност, дистанцираност към околните, която обаче в никакъв случай не се дължеше на чувство за превъзходство. Просто като че ли се включваше във всеки един миг с три секунди закъснение. Никога не можеше да я видиш да си шепне глава до глава с някое момиче. Не беше съвсем тук. Дали ставаше дума за разсеяност, несигурност или нещо друго не можеше да се определи. Тереса често се улавяше, че скришом изучава Агнес. Но това не ѝ помагаше да я разбере.
За голямо учудване на Тереса „Bright Eyes“ — или Конър Обърст, както откри, че всъщност се казва — не просто ѝ хареса, а направо ѝ се стори фантастичен. Мекият глас и мрачните, добре написани текстове.
За първи път в живота си купи оригинален диск, нищо че вече имаше екземпляр, записан от интернет. С други думи, „Bright Eyes“ бе първият изпълнител, заслужил това уважение. Той стана неин постоянен спътник през лятната ваканция.
Сигурно се бе случило през лятото. Във всеки случай, когато наесен Тереса започна осми клас, вече беше факт. Агнес и Йоханес бяха станали двойка. Тя не знаеше какво е станало, но ги видя да се целуват в училищния двор, преди да се приберат по класните си стаи при биенето на звънеца.
Гледката породи в нея такава буря, че тя загуби аналитичните си способности. Не знаеше какво чувства и защо. Затова взе картината с целувката им, смачка я и се опита да я захвърли в едно ъгълче в дълбините на съзнанието си, където нямаше да има нужда да я гледа.
Не се получи. Онази вечер тя лежеше в кревата си и слушаше „Bright Eyes“. При стиха „This is the first day of my life, I’m glad I didn’t die before I met you“7 от сълзите ѝ закапаха горещи сълзи и тя реагира яростно.
Тереса свърза MP3 плеъра с компютъра и изтри всички песни на „Bright Eyes“. След това изтри и плейлиста. За жалост си беше купила и всички дискове. Събра ги, слезе в мазето и ги сложи на дръвника. Едва в този момент осъзна колко нелепо се държи и пусна брадвата.