Няма да им доставя това удоволствие.
„Bright Eyes“ не беше собственост на Агнес. Не можеше и да бъде, защото Агнес надали схващаше и дума от текстовете. Какво можеха стихове като „I want a lover I don’t have to love, I want a boy who’s so drunk he doesn’t talk“8 да означават за Агнес? Нищичко. За нея бяха само готини думи. Готини думи, които да слушат заедно с Йоханес, прегърнати в леглото на Агнес…
Тереса остави брадвата, качи се в стаята си и върна дисковете по местата им.
Тя седна пред компютъра. В дискусионния форум „Френдс“ за жертви на тормоз написа дълъг коментар в защита на кланетата в училищата. Какви оръжия да използваш в Швеция, където е толкова трудно да се сдобиеш с огнестрелно оръжие. Очакваше много отговори.
За съжаление изтриха писанието ѝ, преди някой да е успял да реагира, затова тя си избра друго име и трогателно описа надълго и нашироко ужасния тормоз, на който е била подложена, бележките с обидни думи, които закрепвали за тялото ѝ с телбод. Това не посмяха да го изтрият и десетки хора изразиха съчувствие, което ни най-малко не я трогна.
Есента дойде с падащи листа и мразовити следобеди. Дотогава вече беше станало ясно, че Агнес и Йоханес гледат сериозно на връзката си. Тереса не беше и очаквала друго.
Двамата стояха заедно в междучасията и им се наложи да изтърпят доста завистливи подигравки, на които не обръщаха никакво внимание. След известно време присмехът затихна и скоро двамата се превърнаха в институция, факт, който човек чисто и просто трябваше да приеме.
Тереса поддържаше неутралност. Йоханес я поздравяваше по коридорите и понякога си приказваха, със или без Агнес. В края на краищата Тереса, поне на едно ниво, постъпи като всички останали и прие. Беше някак съвсем естествено тези двамата да бъдат заедно. Трябваше само да ги погледнеш, за да видиш, че са като създадени един за друг. Но друго ниво направо ти идваше да повърнеш. Но това беше друга история.
Стигна се дотам, че за външния наблюдател Йоханес, Агнес и Тереса можеха да изглеждат като трио. Не по онзи начин, не както Йоханес и Агнес бяха двойка, а просто Тереса беше третата, която се движеше около тях и най-често общуваха с нея.
В самотата ѝ през главата на Тереса минаваха какви ли не идеи, като например да си забие миксер в окото или пък да си удря главата в бетонна стена, докато се спука.
В края на септември се случи нещо, което щеше да промени всичко.
Членовете на семейството на Тереса бяха разделени според различните си интереси и занимания, обикновено ядяха по различно време и всеки живееше собствен живот, макар и под един покрив. Само около едно нещо се събираха всички и това беше „Айдъл“10. Арвид и Улуф бяха започнали да го гледат първи, а останалите от семейството взеха да се присъединяват един по един към зрителския кръг на шоуто за таланти.
Може би несъзнателно бяха взели отчаяни мерки. Без „Айдъл“ семейството вероятно никога не би седнало заедно; щяха да се превърнат в дисфункционално семейство, щяха да се нуждаят от помощ. Но сега го имаше „Айдъл“ и поради липса на друго той се бе превърнал в малък семеен празник — приготвяха ядене и пиене и водеха оживени дискусии, което иначе никога не им се случваше.
Именно в „Айдъл“ Тереса срещна Тура за първи път. Тура Ларшон от Стокхолм. Самото ѝ прослушване премина необикновено. Момчета и момичета излизаха и грачеха като развалени дъскорезници, а после се вбесяваха на журито, което ги отхвърляше. Или пък пееха добре и празнуваха, като се окажеше, че са се класирали нататък.
Тура беше различна. Дребна и слабичка, с дълга руса коса, тя влезе в студиото и впи огромните си сини очи в точка някъде над главите на съдиите. Изрецитира:
— Аз се казвам Тура Ларшон. Ще пея.
Съдиите се засмяха снизходително и един от тях се обади:
— И смяташ ли да ни изпееш нещо специално?
Тереса поклати глава и съдиите направиха физиономии, все едно дундуркат много малко дете.
— Е, как се казва песента, която ще пееш?
— Не знам.
Съдиите се спогледаха; изглеждаха на път да помолят някой да дойде да прибере момичето. И тогава то запя. Тереса беше чувала песента, но не се сещаше коя е.
8
„Искам любовник, когато да не трябва да обичам, искам момче, което е толкова пияно, че не говори“.
9
„И знам какво трябва да се промени, майната му на лицето ми, майната му на името ми; те са кратки и лъжливи реклами.“