Към края на песента от очите на Тура капнаха две сълзи и едва след последния тон Тереса установи, че и нейните страни са влажни.
— Миличка, какво има? — прозвуча глас зад нея.
Тереса се върна в хола и зърна лицето на майка си близо до своето. Тя избърса очи и размаха ръка раздразнено. Искаше да чуе какво ще каже журито.
Те не бяха толкова впечатлени. Да, Тура имала невероятен глас, но това не било „Протегни се към звездите“.11 Тук трябвало да вложиш нещо от себе си, а това си било чисто копи-пейст на оригинала, дрън-дрън-дрън. Тереса не разбираше какво имат предвид, но схвана, че, колкото и да е неразбираемо, Тура е в опасност. Стадото бе заръмжало.
Тура прие негативните оценки със същото безразличие и гордост, с които бе приела и позитивните. Никаква благодарност, никаква мъка. Просто чакаше да млъкнат, за да може да си отиде. На сцената излезе една лоена топка в пастелни цветове и запя „Girls Just Wanna Have Fun“.
Tepeca изтърпя останалите песни, докато скелетът ѝ вибрираше от някакъв фатален тон. Дойде моментът да се гласува и тя скочи на крака, без да каже и дума на семейството си, и се отправи към стаята на родителите си. Тъкмо се беше протегнала към слушалката, за да започне да звъни, когато Мария влезе и седна на леглото.
— Какво ти е, миличка? — попита тя. — Тъжна ли си за нещо?
Тереса процеди през стиснати зъби:
— Не, мамо. Не съм тъжна. Просто искам да остана сама.
Мария се настани до нея; на Тереса ѝ идваше да закрещи. Мария наклони глава.
— Разкажи ми. Какво има? Виждам, че има нещо. Защо се разплака преди малко?
Тереса не можеше да се въздържа повече. Гласът ѝ трепереше от гняв, телефонът блестеше на една ръка разстояние и тя изръмжа:
— Защо изведнъж взе да ти пука? Искам просто да ме оставите на мира, не можеш ли да го разбереш?
— Това не е справедливо. Много добре знаеш, че винаги…
Тереса не издържа. Стана от леглото и избяга в стаята си, грабна мобилния телефон и започна да звъни. Ваучерът стигна само за три обаждания.
След десет минути слезе долу и седна при другите; беше се случило точно това, от което се боеше. Тура Ларшон отпадна. Несъмнено най-добрата певица, която някога бе чувала, не събра достатъчно гласове да остане в състезанието.
Тереса не знаеше колко хора са се обадили, но колкото и неразумно да звучеше, в този момент бе убедена, че именно нейните гласове не са достигнали. Двайсетината пъти, в които можеше да се обади. Тура щеше да продължи, стига Мария да я беше оставила на мира.
Тереса разполагаше с уикенда да се успокои. В петък не влезе по дискусионните форуми, не ѝ се гледаха злобните коментари. В събота взе да идва на себе си. Всичко свърши. Беше се вдала прекалено много, а сега бе приключило.
Не възнамеряваше повече да гледа „Айдъл“, но Боже! Все пак това беше просто едно момиче, което излизаше и пееше, нищо повече. Тура Ларшон. Едно момиче с две години по-голямо и надарено с изключителен глас — заслужаваше ли да се пали чак толкова? Не. И да.
Двете бяха толкова различни, колкото е възможно за двама души от една страна и на еднаква възраст, но все пак нещо у Тура караше Тереса да открие себе си в нея. Въпреки различията им сякаш самата тя стоеше пред злонамерената публика, пред преситеното жури. Сякаш около сърцето ѝ се издигаше стена, но същевременно го държеше в ръце, а кръвта се стичаше между пръстите ѝ. Тихият писък, овладяната паника.
Трудно е да се каже защо някой обича нещо или някого. При нужда човек може да намери причини, но най-важното се случва на тъмно и извън контрола му. Просто знае, когато е така. И когато вече не е.
Вероятно е по-правилно да се каже, че Тереса скърбеше, както може да се скърби за приятел, заминал в чужбина или по-надалеч, на отвъдната страна. Тя никога повече нямаше да види Тура Ларшон, нямаше да изпита онова опияняващо усещане, когато откриеш сродна душа. Нямаше да срещне отново този поглед.
Макар Тереса често да беше сама, рядко се чувстваше самотна. Но този уикенд се почувства именно така. Беше се отворило празно пространство и я следваше като сянка, където и да отидеше. Тя обикаляше безцелно из двора, слушаше „Bright Eyes“ или лежеше свита на кълбо в пещерата, която някога бе тайното им местенце — на нея и на Йоханес.
Погледа малко старата къща на Йоханес. На стойка в двора бяха монтирани люлки, по земята се търкаляха най-различни шарени играчки. Две дървета бяха отрязани.
11
„Протегни се към звездите“ — популярно шведско предаване от деветдесетте години, в което участниците имитират някой известен певец.