После дойде време за обедна почивка и след като Терез безропотно прие, че не може да седи сред другите участници и да яде бебешка храна, Джери започна да се поотпуска. Тя се приспособяваше към ситуацията и може би въпреки всичко денят щеше да мине гладко.
След обяд довтаса някаква жена и критично заоглежда дрехите на Терез, изчезна за малко и после пак се върна с една бляскава сива рокля; нареди на Терез да отиде в съблекалнята да се преоблече. И това мина безпроблемно. Жената явно бе приела буквално заглавието на песента и затова ѝ бе връчила нещо средно между скафандър и вечерна рокля. Не отиваше особено на Терез. Но пък на нея не ѝ пукаше ни най-малко.
Час преди записа ги изпратиха при гримьорите. След като ги преведоха по безброй стълбища и коридори, накрая стигнаха до просторна стая с осем празни фризьорски стола. Млада жена с огромна, накъдрена руса коса четеше списание, докато една едра негърка на възрастта на Джери обикаляше между столовете и метеше.
Русата стана да ги посрещне, поздрави Терез с добре дошла, без да я погледне, и протегна ръка. Терез не реагира, затова Джери се здрависа вместо нея. Ръката ѝ беше студена и жилеста, а около китките ѝ дрънчаха безброй гривни. Деколтето ѝ стигаше кажи-речи до пъпа и подчертаваща неестествено щръкналите ѝ гърди. Джери предположи, че се очаква да изпита привличане към нея, но не се получаваше.
Терез се покатери на посоченото и място и Джери понечи да се настани до нея, но жената махна към един обикновен стол в другия край на стаята:
— Ако седнете ей там, ще е просто супер.
Джери се поколеба и тя добави:
— А пък навън ще е още по-добре.
Джери се оттегли сърдито към посочения стол, но седна съвсем на ръба, готов да се намеси — глождеха го лоши предчувствия. Жената преметна черна фризьорска престилка около раменете на Терез, докато тя стоеше кротко и се взираше в собственото си отражение. Тишина. Чуваше се само шумоленето на метлата по пода.
Джери проследи откъде идва звукът. Чистачката имаше широко тъмнокафяво лице и черна като въглен къдрава коса, хваната на кок на тила. Тежеше поне едно деветдесет кила и всичко в нея беше едро и кръгло, и меко — човек можеше да си помисли, че е поставена там само като контраст на нагримираната щръклеста блондинка.
Чистачката като че ли усети погледа му върху себе си, обърна се и лицето ѝ грейна в усмивка, на която бе невъзможно да не отвърнеш. Джери се почувства като идиот, когато устните му се извиха несъзнателно, и сведе поглед към земята. После мерна отражението си в огледалото и усмивката му повехна.
Не бих казал, че съм наслада за окото.
Приличаше на застаряващ посетител на шоу за ретро автомобили. По случай случая си беше сресал косата назад в нещо като рокабили стил, а в допълнение с гъстите бакенбарди, които никога не събираше сили да обръсне, съвсем замязваше на някакъв одъртял Елвис. Подпухналото лице, тъмните кръгове под очите, носът, който като че ли растеше с годините. Цяло чудо беше, че някой е удостоил това лице с усмивка.
Той мерна в огледалото сребрист проблясък и после всичко се случи много бързо. Гримьорната явно беше решила, че лицето на Терез не се нуждае от кой знае каква намеса, и беше насочила вниманието си към косата ѝ. Тя беше дълга, руса и леко чуплива.
Докато Джери не гледаше, гримьорната бе хванала косата на Терез с една ръка, а с другата бе вдигнала ножицата, която проблесна за миг, преди тя да я насочи към гърлото на Терез. Ако Джери бе видял какво е напът да стане, щеше да успее да го предотврати. Вниманието му обаче се бе отвлякло само за секунда и вече беше твърде късно.
Терез изръмжа и се хвърли настрани, при което столът вихрено се завъртя. Стъпенката удари гримьорната по пищяла. Тя изохка от болка и политна назад. За част от секундата Терез изхвърча от стола, хвърли се отгоре ѝ и изтръгна ножицата от ръката ѝ.
Всичко стана толкова бързо. Джери не бе успял дори да скочи на крака, когато Терез вече надигаше ножицата, за да я забие в лицето на фризьорката. За щастие се намери някой, по-бърз и от нея. В последния момент една черна ръка я стисна за китката. С едно-единствено движение чистачката вдигна Терез и я върна на стола с леко тупване и възглас:
— Hey girl! You mad or something?14
Издърпа ножицата от ръката ѝ и я метна на масата. След това се надвеси над Терез с ръце на раменете ѝ, докато Джери дотича. Изражението на Терез бе съвсем ново за него. Да, имаше страх, но и чисто удивление. Долната ѝ челюст висеше, а сините очи бяха ококорени.
— Благодаря ви — обърна се Джери към чистачката. — Тоест… Thank you very much.
— Няма защо — отговори чистачката със силен американски акцент. — Какво му е на момичето? — Тя стисна раменете на Терез. — Е? Какъв ти е проблемът? Притесняваш ли се?