Терез не помръдваше, само гледаше втренчено в огледалото привидението, извисяващо се над нея.
Гримьорката стана от пода с разтреперани крака.
— Какво, да му… — запелтечи тя. — Това е напълно извратено, няма да търпя такива работи.
Беше се разплакала и размазаният грим ѝ придаваше зомбиран вид. Посочи Терез и изхълца:
— Тая е съвсем смахната, няма място тука, никъде няма място, само за лудницата е…
Гримьорната изхвърча навън, вероятно за да се оплаче на по-висша инстанция. Чистачката завъртя стола на Терез към себе си и опита да осъществи някакъв визуален контакт, но напразно.
— Hey, girl — повтори тя. — А си толкова красива. Няма да се ядосваш така. Хайде, сега ще те нагласим.
Тя вдигна косата ѝ, а Терез се остави в ръцете ѝ. Чистачката включи машата и взе да къдри отделни кичури, а Терез не направи нищо, за да я спре, само я наблюдаваше втренчено. След няколко минути Терез обърна глава към Джери и зададе въпроса, обясняващ непонятното ѝ търпение на чуждо докосване:
— Това човек ли е?
Джери поруменя и запелтечи, но чистачката се изсмя, без да прекъсва работата си:
— Къде си било последните сто години, бе момиче?
— Извинете — промърмори Джери. — Тя не е… не е свикнала да излиза сред хора.
— На доста странно място трябва да живеете. Къде?
— Да, ами… Сведмюра.
— Сведмюра? Така ли се произнася? Нямате ли си негри в Сведмюра?
— Не, най-вече… стари шведи.
Чистачката поклати глава и се зае да втрива пяна в косата на Терез. Джери беше неописуемо благодарен за намесата ѝ и искаше да каже на Терез, че да, това е човек, вероятно много добър, при това. Но ако условието за послушанието на Терез бе да гледа на чистачката като на някакъв друг вид, тогава по-добре той да си държи езика зад зъбите.
Терез, естествено, бе виждала цветнокожи и преди, но Джери не бе предполагал за какви ги приема, тъй като досега никога не бе питала. Може би и силният акцент на жената допринасяше за това Терез да я вижда като нещо чуждо и непознато.
— Извинете — осмели се Джери, — но как се казвате?
Чистачката избърса ръце в престилката си и му подаде ръка:
— Парис.
Произнесе го „перис“.
— А вие?
— Джери. Парис… Перис като града ли?
— Да. Сестра ми се казва Венис.15
Джери се опита да измисли някаква духовитост в смисъл дали нямат брат на име Лондон, но не успя да намери възпитана формулировка; докато се сети какво друго да каже, гримьорката се върна, придружавана от някакъв мъж.
Мъжът носеше пропуск на ремък около врата си. Беше трийсетинагодишен и имаше вид, че не е спал поне седмица. Гримьорката заразказва какво точно се е случило и веждите му се надигнаха, а ъгълчетата на очите му увиснаха надолу; изражението му казваше: Here we go again.16 Явно оплакванията от страна на гримьорката не бяха кой знае каква рядкост.
Той изслуша с отегчение разказа ѝ и после хвърли един поглед към Парис, която тъкмо правеше веждите на Терез един нюанс по-тъмни, за да подчертават сините ѝ очи. Той сви рамене:
— Да, да. Но сега изглежда нещата вървят по план — след което се обърна и излезе.
Гримьорката хукна подире му и Джери я чу да обяснява:
— Това е моя работа, не нейна.
И получи отговор:
— Очевидно не е.
Парис внимателно сложи пудра на лицето на Терез и Джери отново се удиви как Терез затвори очи, все едно ѝ е приятно. Парис сниши глас:
— В Америка си имаме един израз. Go fuck yourself — Тя кимна към вратата. — Оная жена. Много пъти ми се иска… как се казва на шведски?
Джери се позамисли и после предложи:
— Върви на майната си.
— Върви на майната си. Like… fuck off and burn?
— Yeah — кимна Джери. — Fuck off and burn. Върви на майната си.
Парис разкопча фризьорската престилка и я свали от Терез. Повтори:
— Върви на майната си.
Усмихна се широко на Терез и добави:
— Не ти, honey. Ти се справи чудесно. Е, другия път може и да не набиеш никого.
Тя вдигна метлата, която бе изпуснала в бъркотията, и продължи прекъснатата си работа. Терез стоеше неподвижно и се взираше в образа си в огледалото. В сребристата рокля приличаше на нещо, излязло от научнофантастичен филм, неземно красиво същество, пристигнало на нашата планета, за да съблазнява и впримчва хората. Или самото то да бъде съблазнено и впримчено.
Джери си прочисти гърлото, отиде при Парис и ѝ подаде ръка.
— Ами, благодаря ви. Не знам какво да кажа.
Парис погледна десницата му, без да я поеме.
— Вместо това можете да направите нещо за мен.
— Моля?
— Една вечеря, да кажем — рече Парис, съсредоточена върху метенето на пода.